Определение №318 от 11.10.2013 по гр. дело №5505/5505 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 318

[населено място], 11.10.2013 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5505 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 129 от 05.04.2013г. по гр.д. № 1325/2011г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отменено решение № 778 от 28.04.2009г. по гр.д. №1007/2002г. на Горнооряховски районен съд и вместо това е постановено ново решение по извършване на съдебна делба, с което е са разпределени новообразуваните съсобствени имоти между съделителите Г. П. Г., М. П. Н., Н. Г. К., Ж. Д. Ц., С. Т. Д., М. К. И., П. И. П., И. К. П., Б. Н. Д. и В. Д. Д. при съответно заплащане на суми за уравнение на дяловете.
Касационната жалба е подадена от съделителя В. Д. Д. чрез пълномощника адв.Л.. В нея са наведени доводи за недопустимост на решението поради това, че съделителката Б. Н. Д. е починала един ден преди постановяване на съдебното решение и следователно решението се явява постановено спрямо починала страна. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се поставя същия правен въпрос: допустимо ли е съдебно решение, постановено спрямо неправосубектна страна – лице, което не е било живо към момента на постановяване на решението. Посочена е задължителна практика на ВКС с твърдение, че обжалваното решение й противоречи.
Ответниците по жалбата не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба на сънаследствени недвижими имоти – три ниви в землището на [населено място], от които една е включена в строителните граници на града и представлява урегулиран поземлен имот. Въз основа на указания в отменително решение на ВКС въззивният съд, действащ при условията на чл. 218з ГПК/отм./, е извършил делбата чрез разпределяне на имотите по колена. За целта са изготвени и одобрени по реда на чл. 10, ал.2 ППЗСПЗЗ проекти за разделяне на двете ниви, като от всяка от тях се обособяват два отделни поземлени имота; спрямо УПИ * в кв. * е проведена административна процедура за изменение на ПУП чрез обособяване на два самостоятелни имота. По този начин са обособени шест дяла, които съдът е разпределил между съделителите и е определил необходимите сума за уравнение на дяловете.
Последното съдебно заседание пред въззивния съд е проведено на 14.03.2013г., а решението е постановено на 05.04.2013г. Видно от представения препис-извлечение от акт за смърт съделителката Б. Н. Д. е починала на 04.04.2013г. След постановяване на решението въззивният съд е спрял производството поради смъртта на Б. Д. и е дал указания за посочване на наследниците й. Приложено е удостоверение за наследници, според което нейни наследници са останалите съделители в процеса и въззивният съд е възобновил производството като е постановил то да продължи в лицето на наследниците – досегашни страни в процеса.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Поставеният правен въпрос: допустимо ли е съдебно решение, постановено спрямо неправосубектна страна – лице, което не е било живо към момента на постановяване на решението, не е решен в противоречие с представената практика. Решение № 166 от 28.03.2011г. по гр.д. № 306/2010г. на І г.о на ВКС има предвид настъпила смърт на страна преди провеждане на последното съдебно заседание по делото. В този случай няма съмнение, че решението е постановено с участието на неправоспособна страна.
Настоящата хипотеза е различна – страната е починала след последното съдебно заседание, но преди постановяване на решението. Тази хипотеза има своето разрешение в нормата на 182, ал.2 ГПК/отм./, сега чл. 229, ал.2 ГПК, според която при смърт на страна след приключване на съдебното дирене производството се спира след постановяване на решението. Именно по този начин е постъпил и въззивния съд. Когато смъртта на страната настъпи след приключване на устните състезания, правото й на участие в процеса не е накърнено, тъй като тя е участвала в производството до завършване на съдебното дирене, а наследниците й са конституирани след постановяване на решението и имат възможност да извършат следващите се процесуални действия. Ето защо, в случая не е налице съмнение за недопустимост на решението, което да налага допускането му до касационен контрол съгласно указанията в Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129 от 05.04.2013г. по гр.д. № 1325/2011г. на Великотърновски окръжен съд по касационната жалба на В. Д. Д..
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top