О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
[населено място], 21.02.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1471 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №76 от 19.05.2010г. постановено по гр.д. № 492/2010г. на Видински окръжен съд, с което е частично е обезсилено и отчасти е оставено в сила решение на Видински районен съд № 311 от 14.11.2002г. по гр.д. № 317/2000г. Обезсилването обхваща решението, с което са отхвърлени исковете на С.Г. Г. по чл. 108 ЗС както следва: против Е. К. В. и И. И. В. относно част от парцел ІХ-общ.-А в кв. 49 с площ 45 кв.м., против З. К. Д. относно част от парцел Х-общ.-В в кв. 49 с площ 220 кв.м., против Д. И. Г. и А. А. Г. относно част от парцел ХІ-477-В, част от парцел ХІІ-477-Г в кв. 49 с площ 262 кв.м. и част от парцел ХІІІ-477-Д в кв. 49 с площ 7,50 кв.м.; против Й. И. Г. и Е. Н. Г. относно парцел ХХІ-477-Ж в кв. 50 с площ 259 кв.м.; против [община] относно: част от парцел ІХ-общ.-А в кв. 49 с площ 45 кв.м., част от парцел Х-общ.-Б с в кв. 49 с площ 220 кв.м., част от парцел ХІ-477-В в кв. 49 с площ 286 кв.м., част от парцел ХІІ-477-Г в кв. 49 с площ 262 кв.м., част от парцел ХІІІ-477-Д в кв. 49 с площ 7,50 кв.м., част от парцел І-общ.-Е-квартален клуб в кв. 50 с площ 27,50 кв.м., част от парцел ХХІ-477-Ж в кв. 50 с площ 259 кв.м., част от парцел ХХ-477-З в кв.50 с площ 291,50 кв.м., част от парцел ХІХ-477-И в кв. 50 с площ 291,50 кв.м. и част от парцел ХVІІІ-477-К в кв. 50 с площ 198 кв.м., всички по плана на[населено място] и е прекратено производството по тези искове. Решението е оставено в сила в останалата част, с която е отхвърлен иска спрямо ответницата Р. Б. Г. относно имот с площ 500 кв.м., извън регулацията на[населено място], както и в частта, с която са отхвърлени претенциите за заплащане на обезщетение за ползване на спорните имоти.
Жалбоподателката С. Г. Г. намира решението за неправилно, защото не съответства на извънпроцесуалното материалноправно положение. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на хипотезите на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Посочва няколко въпроса, по които се е произнесъл съда. Първият е процесуалноправен – за допустимостта на иска, съответно за приложението на чл. 220 ГПК/отм./ и според нея е разрешен в противоречие с решения на ВКС, а именно: по гр.д. № 6542/2007г., ІІ г.о., по гр.д. № 5588/2007г. на ІІІ г.о. и по гр.д. № 1197/2008г. на ІІІ г.о. Вторият въпрос е материалноправен и е за това може ли в държането на един имот да има правоприемство.Според жалбоподателката съдът е приел, че държането на чужд имот може да се наследи /правоприеме/ и по този начин е приравнил държането на вещно право. Поставен е и трети въпрос дали представлява земеделска земя всеки терен, който е извън регулация. Този въпрос според касаторката е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по жалбата не са представили писмен отговор на същата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Преди да се произнесе по наведеното основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по искове по чл. 108 ЗС, предявени от С. Г. Г. против множество физически лица и [община] досежно части от парцели, държани от тях, които представляват част от поземлен имот № 400 по плана на[населено място] от 1929г. Ищцата поддържа, че е собственик по давностно владение на имот пл. № 400 по плана от 1929г. в кв. 62 и 63 по плана на[населено място] . Части от този имот са включени в образувани с регулационния план от 1988г. дворищнорегулационни парцели. Установено е, че имотът е бил със статут на земеделска земя, включена в регулация с плана от 1929г., с площ 2361 кв.м., собственост по наследство на Г. Г. А. – баща на касаторката. Той е бил приет в ТКЗС и имотът му е оставен като лично ползване. В периода 1982-1985г. имотът е ползван от ТКЗС за отглеждане на зеленчуци в парници. През 1988г. е приет кадастрален и регулационен план, в който имотът не е заснет като самостоятелен, а заедно с други е заснет като имот пл. № 477 и записан в разписния списък на ТКЗС. От него са образувани девет парцела, като ищцата е конкретизирала кой от ответниците части от кои парцели владее.
С влязло в сила решение № 633 от 05.10.1989г. на Видински районен съд по гр.д. № 688/1989г. е признато за установено по отношение на [община], че Г. Г. А. /наследодателят на ищцата/ е собственик по наследство и давностно владение на имот пл. № 400 от кв.63 по плана на селото от 1929г. с площ от около 2000 кв.м.
С решение № 600 от 19.05.1992г. по гр.д. № 880/1991г. на Видински районен съд е отхвърлен иска на наследниците на Г. Г. А., сред които и ищцата, за собственост по наследство и давностно владение на същия имот пл. № 400 спрямо ответниците П. Й. А., Е. Н. Г., И. Ц. К., К. В. Ф. и К. Л. Н..
Производството пред въззивната инстанция е по чл. 218з ГПК/отм./ след отмяна на предходно решение на Видински окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение и прекратено производството по делото поради неотстраняване нередовности на исковата молба. С решение № 721 от 23.10.2009г. по гр.д. № 2075/2008г. състав на Върховния касационен съд е приел, че исковата молба не страда от недостатъци, тъй като е извършено от ищцовата страна конкретизиране каква част от парцелите владее всеки от ответниците. Дадени са указания за назначаване на техническа експертиза, която да определи площта на всяка от частите и да я индивидуализира чрез скица, както и за съобразяване на чл.10, ал.3 ПУ на ТКЗС от 1950г. при решаване на вещния спор.
Въззивният съд е изпълнил дадените указания по назначаване на експертиза и въз основа на заключението й е направено ново уточнение на иска. С решението си обаче съдът е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството спрямо голяма част от ответниците като е приел, че спорът е разрешен със сила на присъдено нещо. По отношение на [община] е постановено решението по гр.д. № 633/1989г., с което е уважен иска за ревандикация на имот пл. № 400 в кв. 63 по плана на[населено място], а по отношение на ответниците Е. Н. Г., Й. И. Г., З. К. Д. – правоприемник на К. Л. Н., Д. И. Г., А. А. Г., последните като правоприемници на И. Ц. К.; Е. К. В. и И. И. В., като правоприемници на К. В. Ф. е постановено решението по гр.д. № 880/1991г., с което са отхвърлени исковете на наследниците на Г. Г. А. против посочените лица относно същия имот пл. № 400 от кв. 63. Поради това съдът е счел, че спорът не може да бъде пререшаван.
За да отхвърли иска спрямо ответницата Р. Б. Г. съдът счел, че имотът е извън регулация и е бил земеделска земя, включена в ТКЗС, без да има данни за проведена процедура по възстановяване на собствеността. На второ място е приел, че не е доказано Р. Б. да владее имот със сигнатура Х.-477 Л с площ 500 кв.м., извън регулацията на[населено място].
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Не се установява наличие на противоречива практика по въпроса за допустимостта на иска с оглед приложението на чл. 220, ал.1 ГПК/отм./ Решение № 4 от 28.01.2009г. по гр.д. № 5588/2007г. на ІІІ г.о. на ВКС, ІІІг.о. разрешава казус на обезсилено решение също на основание чл. 224 ГПК/отм./, като съдът приема, че не е налице идентичност на делата, тъй като ищецът се позовава на ново основание за правото на собственост – решение на ОСЗГ. Решение № 35 от 17.02.2009г. по гр.д. № 6542/2007г. на ВКС, ІІг.о. също приема, че няма сила на присъдено нещо когато ищецът се позовава на новонастъпили факти. А според Решение № 682 от 10.11.2009г. по гр.д. № 1197/2008г. на ІІІг.о. не може да бъде пререшаван спор за собственост, разрешен към минал момент. Разглежданата хипотеза обаче е различна от настоящата.
Същевременно, по въпроса за допустимостта на ревандикационен иск срещу универсални правоприемници и техните частни правоприемници /по сделка/ когато има влязло в сила решение по ревандикационен иск срещу наследодателя, е постановено решение на Върховния касационен съд, ІІ г.о., № 541 от 19.01.2011г. по гр.д. № 1364/2009г. в производство по чл. 290 ГПК. В решението се приема, че собственикът има право да защити собствеността си от всяко лице, което пречи на упражняването на правото на собственост, включително и срещу универсалните правоприемници на лице, по отношение на което има успешно проведен ревандикационен иск и техните частни правоприемници по сделка. Наличието на влязло в сила решение по смисъла на чл. 224 ГПК/отм./ като абсолютна процесуална предпоставка, препятстваща предявяване на иска, е налице само при пълен идентитет на страни, основание и петитум.
Настоящият състав счита, че приетото в обжалваното решение за непререшаемост на спора поради наличие на сила на присъдено нещо спрямо универсални правоприемници на ищеца и ответника, както и досежно имоти, различни по описание от този, предмет на влязлото в сила решение, е в противоречие с посочената по-горе задължителна практика, което налага допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото.
Досежно частта от въззивното решение, с която е оставено в сила решението за отхвърляне на иска против Р. Б. относно 500 кв.м. от бившия имот пл. № 400, които понастоящем са извън регулация, касаторката поддържа наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с произнасянето по въпроса дали представлява земеделска земя всеки терен, който е извън регулация. Не е направена обаче каквато и да е обосновка на хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Следва да се посочи, че съгласно т.4 на ТРОСГКТК № 1/2009г. правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й предвид изменения в законодателството и обществените условия. Въпросът е от значение за развитието на правото когато има непълни, неясни и противоречиви правни норми, което налага създаване на съдебна практика по прилагането им. В случая понятието за земеделска земя е дадено в чл.2 ЗСПЗЗ и е доизяснено в чл. 1 ППЗСПЗЗ и по тези норми има съдебна практика, включително и такава по чл. 290 ГПК. Отделно от това, искът е отхвърлен не само поради земеделския характер на земята и непроведена процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, а и по съображение, че не е доказано владението на ответницата Б. върху имота. По тази втора предпоставка за уважаване на ревандикационния иск касаторът не сочи основания за допускане на касационно обжалване. С оглед на това изводът за недоказаност на правото на собственост на ищцата не е единствено определящ изхода на спора.
Поради изложеното в тази част на решението не следва да бъде допускано касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №76 от 19.05.2010г. постановено по гр.д. № 492/2010г. на Видински окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решение на Видински районен съд № 311 от 14.11.2002г. по гр.д. № 317/2000г. за отхвърляне на иска на С. Г. Г. по чл. 108 ЗС против Р. Б. Г. относно имот с площ 500 кв.м., съставляващ част от имот пл. № 400 от кв. 62 по отменения план на[населено място] от 1929г., а по действащия регулационен план от 1988г. намиращ се извън регулация.
ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение в частта му, с която е обезсилено решение на Видински районен съд № 311 от 14.11.2002г. по гр.д. № 317/2000г. и е прекратено производството по исковете на С. Г. Г. по чл. 108 ЗС против ответниците: Е. К. В., И. И. В., З. К. Д., Д. И. Г., А. А. Г., Й. И. Г., Е. Н. Г. и [община].
Жалбоподателката е освободена от заплащане на държавна такса на основание чл. 63, ал.1,б.”б” ГПК/отм./ с разпореждане от 26.06.2000г., поради което държавна такса не се дължи и делото следва да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: