3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№475
С., 10.10.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 645 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Д. Т., чрез пълномощника му адвокат К. А., против решение № 733 от 8.05.2012 г., постановено по гр.д. № 799 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което потвърдено решение № 205 от 11.01.2012 г. по гр.д. № 8594/2010 г. на Районен съд-Пловдив за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на допуснатия до делба апартамент в [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.*.
Ответниците по касационната жалба Т. Д. Т., Ц. М. Т. и А. Д. Т. не са изразили становище налице ли е основание за допускане на касационно обжалване.
В. жалба, подадена от М. Д. Т. против решението по извършване на делбата е съдържала оплаквания за липса на редовно призоваване от момента на образуване на делото, което е довело до неучастието му в процеса, поради което е поискано прогласяване нищожността на решението по допускане и решението по извършване на делбата и връщане на делото на първоинстанционният съд за започването му отначало или отмяна на решението по извършване на делбата, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и връщане делото за ново разглеждане на районния съд и постановяване на ново решение по извършване на делбата. Пловдивският окръжен съд е приел, че доводите са неоснователни, тъй като видно е от призовката на л.19 от първоинстанционното дело, (която е първата изпратена до него и в която изрично е записано, че му се изпраща препис от исковата молба с приложенията), че тя е получена лично от М. Т. на 27.07.10 г., а следователно не отговаря на истината твърдението във въззивната жалба, че жалбоподателят не е получил нито една надлежно оформена призовка съгл.разпоредбата на чл.44 ГПК – напротив, посочената призовка е оформена изцяло в съответствие с изискванията на цитирания чл.44 ГПК. Ако жалбоподателят действително е имал друг постоянен и настоящ адрес, както се твърди в жалбата, след като вече е получил призовка с препис от исковата молба и е знаел, че има заведено дело, по което той е страна, е следвало да уведоми съда за действителния си адрес, тъй като с оглед разпоредбата на чл.38 ГПК съдът не е имал задължението да издирва настоящия, респ. постоянния му адрес, след като страната е била намерена на адреса, посочен по делото и не е направила възражение, че не живее на този адрес. Т.е.последващото „нередовно” неуведомяване на жалбоподателя е било резултат от неговото бездействие, включително по отношение на факта, че не е пребивавал в П. за известен период от време, тъй като не е изпълнил задължението си да уведоми за това съда съгл.чл.41, ал.1 ГПК. Допълнително са изложени съображения, че след като веднъж е бил редовно призован и е получил лично призовката по делото, което е достатъчно, за да се приеме, че е редовно призоваван в по-нататъшния ход на производството, то не отговаря на истината и другото твърдение в жалбата досежно призовката, с която жалбоподателят е бил уведомен за първото по делото пред районния съд съдебно заседание, насрочено за 21.10.2010 г., тъй като призовката е връчена на 16.09.2010 г. на брат му А. Т. при спазване на всички предвидени в чл.44 ГПК изисквания и получателят на призовката не е „насрещна страна на адресата по делото”, както се твърди в жалбата, тъй като двамата братя нямат противоречиви интереси и не е налице хипотезата на чл.46, ал.3 ГПК, а и на съда няма как да му е известно, че братята М. и А. Т. не са в добри отношения и единият не следва да получава призовките за другия – отново е задължение на страната да уведоми за това съда, което не е сторено.
Изложени са мотиви и че дори и да бе констатирано от въззивния съд твърдяното в жалбата нарушение и да се бе доказало,че М. Т. като страна е бил лишен от участие в производството, това не би довело до недопустимост на първоинстанционното решение и не би наложило неговото обезсилване, тъй като съгл. т.17 от ТР № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, при такова лишаване от участие на страна в производството въззивният съд следва да повтори процесуалните действия,извършени пред първата инстанция без участието на страната, след което да разгледа и реши делото по същество.
К. счита, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като делото е решение в противоречие с практиката на ВКС, този вид казуси е противоречиво разрешаван от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, във връзка, с което е приложил Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС и три решения на тричленни състави на ВКС. Липсва обаче формулиран правен въпрос спрямо който да се прецени налице ли е някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК – в жалбата и в молбата от 29.09.2012 г. са преповторени доводите на М. Т., че не е редовно призован в процеса, тъй като призовката за първото съдебно заседание е връчена в нарушение на чл.46, ал.2, пр.2 ГПК на друг съделител, а съделителите са конкуриращи се страни в това производство; не е налице надлежно призоваване и във втората фаза на делбата и постановеното след тези порочни процесуални действия съдебно решение по допускане на делбата, което е влязло в сила без М. Т. да бъде уведомен за постановяването му, следва да бъде отменено и делото да се върне за разглеждане от стадия на първото съдебно заседание, за което ответникът да бъде редовно призован при спазване на чл.140, ал.3 ГПК; поддържа се и, че Пловдивският окръжен съд не е извършил проверка на съдебното решение съгласно чл.269 ГПК, която да има за предмет валидността на същото, като въззивният съд е длъжен и служебно да поправи пропуските на първата инстанция.
Посочените твърдения не са свързани с правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. По същество доводите касаят касационните основания по чл.281, т.3 ГПК неправилно приложение на процесуалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, които обаче са неотносими при преценка наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
В обобщение не е налице хипотеза по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 733 от 8.05.2012 г., постановено по гр.д. № 799 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: