2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№133
С., 11.04.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 1758 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.първо във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1064/7.01.2014 г. на К. А. П. против разпореждане от 22.11.2013 г. по ч.гр.д. № 11349/2013 г. на Софийски градски съд, ТО, ІV-ти въззивен състав, с което е върната частна касационна жалба вх. № 1037085/9.10.2013 г. против определение № 16544/17.09.2013 г. по същото дело.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С частна касационна жалба вх. № 1037085/9.10.2013 г. е атакувано определение № 16544/17.09.2013 г. по ч.гр.д. № 11349/2013 г. на СГС, ТО, ІV въззивен състав, с което са потвърдени определение от 1.03.2013 г. по гр.д. № 7237/2013 г. и определение от 17.07.2013 г. по гр.д. № 7237/2013 г. на Софийски районен съд, 46-ти състав. Софийски градски съд е приел, че частната касациионна жалба е процесуално недопустима съгласно чл.274, ал.4 ГПК и с атакуваното разпореждане е постановил връщането й. Изводите на СГС са правилни. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл.280, ал.2 ГПК това са въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и въззивни търговски дела с цена на иска до 10000 лв. В случая в исковата си молба К. А. П. заявява твърдение за наличие на дълг на баща му към НАП в размер на 1000 лв., за който е получил заплахи, че ще се предприемат действия със съдия изпълнител. Следователно цената на иска, определена съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК е в размер на 1000 лв., поради което решението по делото не би подлежало на касационно обжалване, а съответно правилно СГС е приел, е съгласно чл.274, ал.4 ГПК въззивното определение, с което е осъществен инстанционен контрол на определения на СРС, не подлежи на касационно обжалване.
В частната жалба са наведени доводи за нуждата на К. А. П. да му бъде предоставена правна помощ, но същите са изцяло неотносими към настоящия процесуално правен спор, а именно подлежи на обжалване определението на СГС, постановено по повод определение на СРС по иск с цена 1000 лв.
В обобщение частната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 22.11.2013 г. по ч.гр.д. № 11349/2013 г. на Софийски градски съд, ТО, ІV-ти въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: