О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№143
София, 15.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1072 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. С. Б., Л. Й. Б., С. Д. Б. и Й. Д. Б., чрез пълномощниците им адвокат П. М. и адвокат Г. Т., против решение № 327 от 8.03.2010 г., постановено по гр.д. № 6 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 2758 от 3.11.2009 г. по гр.д. № 752/2009 г. на Районен съд-Пловдив за осъждане на Д. С. Б., Л. Й. Б., С. Д. Б. и Й. Д. Б. да отстъпят собствеността и предадат на В. С. Б., М. С. С., И. С. Б. и З. С. Р. владението на собствените на последните 4/7 ид.ч. на описания поземлен имот и построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, две паянтови селскостопански сгради и полумасивна едноетажна жилищна сграда.
Ответниците по жалбата В. С. Б., М. С. С., З. С. Р., Р. И. Б., Е. И. Б., И. И. Б. и К. К. Б. /последните четирима конституирани в правата на починалия на 25.04.2010 г. И. С. Б./ оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски.
Предявеният иск е основан на твърденията, че ищците и ответника Д. Б. са наследници на С. В. Б., поч.18.01.1979 г., в чието наследство останало описаното дворно място, цялото застроено и незастроено от 595 кв.м., чието ползване било разпределено по устна уговорка, но през 2008 г. Д. и Л. Б. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност и се разпоредили с имота в полза на синовете си С.Б. и Й. Б.. Тъй като ответниците отказват доброволно уреждане на отношенията и не допускат ищците в имота, е поискано на основание чл.108 ЗС да освободят собствеността и предадат владението на 4/7 ид.ч. от описания недвижим имот. Въззивният съд е приел за установено, че ищците и ответника Д. Б. са сред наследниците на С. Б., починал 1979 г., който е придобил собствеността с нотариален акт за покупко-продажба от 1963 г., както и че наследствения имот е идентичен с имота, за който Д. Б. се е снабдил с нотариален акт за собственост по наследство и давност по обстоятелствена проверка и който е продаден на С. Б. и Й. Б.. След обсъждане на събраните гласни доказателства е счетено, че ответниците не са доказали, че са ползвали самостоятелно и необезпокоявано недвижимия имот, така че да може да бъде придобит от първия от тях по давностно владение, не доказват и че евентуално осъществяваната от тях фактическа власт върху целия имот, е преминала от държане във владение по отношение на наследствените части на останалите сънаследници на имота.
Касаторите считат, че следва да се допусне касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение. Тезата си са обосновали с твърдението, че в исковата молба липсва петитум, тъй като не е направено искане за установяване на неудовлетворено гражданко притезание и осъждане на ответниците, а и са описани два имота /притежавания от наследодателя и този с който са се разпоредили ответниците/ без да е установено каква е връзката между тях. Считат в това отношение, че въззивното решение противоречи на решение 9.10.2008 г. по гр.д. № 1246/2007 г. на С.окръжен съд, според което при постановяване на решението съдът е обвързан от индивидуализацията на иска, така както е направена от ищеца в исковата молба по основание, петитум и страни, като се позовават и на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г., че ВКС е длъжен да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо.
Касационният съд не намира основание за допускане на касационно обжалване с оглед преценка допустимостта на въззивното решение. В исковата молба ясно е изразена волята на ищците да ревандикират наследствените си идеални части, както и предмета на спора, а именно наследения от С. Б. недвижим имот, за който Д. Б. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост и заедно със съпругата си е извършил разпоредителна сделка с него. Именно по така наведеното основание и петитум се е произнесъл въззивния съд, поради което решението му съответства на практиката по решение 9.10.2008 г. по гр.д. № 1246/2007 г. на С.окръжен съд. Обстоятелството дали наследствения имот и имота, с който е извършена разпоредителната сделка между ответниците са идентични, е въпрос на доказване в процеса и не е относим при преценка редовността на исковата молба. Неотносимо към въпроса за допустимостта на въззивното решение е и обстоятелството, че в исковата молба е посочен само съдебен адрес на ищците.
В обобщение не е налице основание и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, като касаторите следва да възстановят направените от Р. И. Б., Е. И. Б., И. И. Б. и К. К. Б. разноски в настоящото производство в размер на 200 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 327 от 8.03.2010 г., постановено по гр.д. № 6 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Пловдив .
ОСЪЖДА Д. С. Б., ЕГН [ЕГН], Л. Й. Б., ЕГН [ЕГН], С. Д. Б., ЕГН [ЕГН] и Й. Д. Б., ЕГН 76021344364, всички с адрес:[населено място], общ.Р., обл.П., [улица] да заплатят на Е. И. Б., ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица], Р. И. Б., ЕГН [ЕГН], И. И. Б., ЕГН [ЕГН] и К. К. Б., ЕГН [ЕГН] тримата с адрес:[населено място], [улица] направените в настоящото производство разноски в размер на 200 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: