О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№134
[населено място], 07.04.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 111 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. Л., чрез пълномощника й адв. Л., срещу определение № 309 от 28.01.2011г. на В. окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№13/2011г., с което е потвърдено определение на В. районен съд по гр.д. №12029/2010г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателката съдът без основание е приел, че спорът е разрешен със сила на присъдено нещо. В производството по делба съдът е разрешил единствено въпросите за подялба на наследството, а с настоящия иск ищците са предявили конкуриращо притезание – че са придобили имота чрез давностно владение преди завеждане на делото за съдебна делба. Поради това според нея спорът не е обхванат от пределите на силата на присъдено нещо.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката изтъква, че са нарушени нейни конституционни права, както и че частната жалба има значение за правилното прилагане на закона в един широк кръг от случаи.
Ответникът по частната жалба Н. Д. Н. не е взел становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №12029/2010г. на В. районен съд е образувано по искова молба на Ж. Т. Н., М. М. Н. и Н. М. Н. против Н.Д. Н. за установяване правото на собственост върху поземлен имот с площ 250 кв.м. с идентификатор 10135.52.286 заедно с построената в него едноетажна къща с площ 82 кв.м. Ищците сочат, че са във владение на имота от тридесет години. За него е водено дело за съдебна делба от Н. Н., като на ищците е признат дял ?. Те считат, че са собственици на целия имот по давност, текла от 1980г. в лицето на наследодателя им М. Д. Н.. Ответникът Н. Д. Н. е предявил възражение за недопустимост на иска поради преклудирането му от силата на присъдено нещо на решението по допускане на делба на имота. Представил е влязло в сила решение на В. окръжен съд от 30.05.2009г. по гр.д. № 123/2009г., с което е допусната съдебна делба на същия имот между Н. Д. Н., Ж. Т. Н., М. М. Н. и Н. М. Н.. С определение от 02.12.2010г. В. районен съд е прекратил производството по делото поради разрешаването на спора относно собствеността върху имота с влязлото в сила решение по допускане на делбата.
С обжалваното определение В. окръжен съд е потвърдил определението за прекратяване, като е изложил съображения, че според чл.282, ал.1 ГПК/отм./, съответно чл. 344, ал.1 ГПК с решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпроса има ли общи имоти, кои са съсобствениците и какви са техните квоти в съсобствеността, т.е. предмет на изследване е кому принадлежи правото на собственост върху имота. Ето защо именно в това производство настоящите ищци – тогава ответници по иска за делба, е следвало да изчерпят всичките си възражения срещу съсобствеността, включително и възражението за придобиване на имота по давност. След като не са го сторили, то е недопустимо да предявяват такава претенция в нов процес поради преклудиращото действие на влязлото в сила решение.
При горните обстоятелства настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на определението до касационен контрол. На първо място, в изложението не е посочен изрично правния въпрос, по който се е произнесъл съда и който е обусловил крайните изводи на съда, а липсата му е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Жалбоподателката не се е позовала на противоречие със задължителната практика на ВКС, включваща постановления на пленума, тълкувателни решения и решения, постановени в производство по чл. 290 ГПК, което би обусловило хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Не е представила и влезли в сила решения, респ. определения на съдилищата, с които е разрешен противоречиво правен въпрос, поради което не е налице и хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Що се отнася до визираната в частната жалба хипотеза на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, тя не е обоснована по никакъв начин от жалбоподателката. Не са изложени съображения за неяснота на правните норми и нужда от тълкуването им, за липса на съдебна практика по разглеждания въпрос или за необходимост от промяна на утвърдената съдебна практика. Може да се допълни, че повдигнатите в частната жалба въпроси произтичат от неразбирането на същността на делбеното производство и разрешаваните в първата фаза на делбата въпроси.
Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 309 от 28.01.2011г. на В. окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№13/2011г., с което е потвърдено определение на В. районен съд по гр.д. №12029/2010г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: