О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№457
гр.София, 14.10.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 390/2011 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Р. А. М. от гр.В.Т., пълномощник на Е. Ц. С. от [населено място], срещу определение № 202 от 09.06.2011 год. по гр.дело № 514/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК касационна жалба вх.№ 3432 от 28.03.2011 год. срещу въззивното решение № 23 от 22.02.2011 год. по в.гр.дело № 1291/2010 год. на Великотърновския окръжен съд.
Поддържа се, че тъй като производството по делото е започнало далеч преди изменението на чл.280, ал.2 ГПК от 21.12.2010 год., приложение намира § 25 от ЗИД на ГПК от същата дата, според който висящите производства се разглеждат по досегашния ред. С частната жалба се представя удостоверение вх.№ 4073/29.06.2009 год. на [община], съобразно което данъчната оценка на имота възлиза на 5 321,76 лева.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С исковата молба вх.№ 10207 от 09.11.2009 год. е предявен от Ц. Б. Б. и Е. С. Б. срещу Е. Ц. С. /сега частен жалбоподател/ установителен иск за собственост на * идеална част от дворно място от * кв.м., заедно с пристройка – масивна жилищна конструкция на дървен гредоред, състояща се от стая и кухня, със застроена площ * кв.м., масивни избени помещения – тъмни с площ * кв.м., бетонова плоча от * кв.м., масивно складово помещение от * кв.м., заедно с подобренията в жилището и в дворното място – част от дворище пл.№ * в кв.* по плана на гр.В.Т., админ.адрес: ул.”Д-р А. Л.” № 4.
На л.13 от гр.дело № 3733/2009 год. на РС-В.Т. е представено удостоверение изх.№ 1671/2009 год. на Община В.Т., според което данъчната оценка на процесния имот, възлиза общо на 7 954,74 лева /къща и мазе – 6 519,86 лева + земя – 1 434,88 лева/. Предмет на установителния иск е правото на собственост върху ? идеална част от недвижимия имот, описан в исковата молба, поради което цената на иска съгласно чл.69, ал.1, т.2, предл.първо ГПК е равна на * от данъчната оценка на целия имот или се равнява на 3 977,37 лева. С първоинстанционното решение искът е уважен. С въззивното решение съдебният акт на първата инстанция е потвърден.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира обжалваното определение за законосъобразно.
Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 28.03.2011 год., т.е. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/. Новата редакция на процесуалната норма предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. Меродавна е цената на иска при предявяването му пред първоинстанционния съд. След като касационното производство е образувано въз основа на жалба срещу въззивното решение, подадена след изменението на процесуалния закон от 21.12.2010 год., преценката за допустимостта на касационното обжалване се извършва въз основа на нововъведения критерий за обжалваемост на въззивните решения, съгласно който цената на иска следва да надвишава 5 000 лева. Новата процесуална разпоредба е влязла в сила веднага с обнародването на ЗИД на ГПК в бр.100 на Държавен вестник от 21.12.2010 год. и съдът е длъжен да я приложи по силата на незабавното действие на новата процесуалноправна уредба. Сега действащата редакция на чл.280, ал.2 ГПК определя като критерий за достъп до касационно обжалване цената на иска, а тя се определя от съответните процесуални разпоредби, действащи към момента на предявяването на иска – чл.55 ГПК/отм./ или чл.69 от сега действащия ГПК. Представеното с частната жалба удостоверение изх.№ 4073/29.06.2009 год., според което данъчната оценка на имота е 5 321,76 лева не дава основание за различен извод, тъй като цената на иска съгласно чл.69, ал.1, т.2, предл.първо ГПК се равнява на * от данъчната оценка на целия имот, доколкото предмет на претенцията е правото на собственост върху * идеална част от него, при което във всички случаи е под 5 000 лева.
Обжалваното определение е съобразено с изричната разпоредба на § 6 от ЗИД на ГПК /ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/, с която е изменен чл.280, ал.2 ГПК и е изключен касационния контрол върху въззивните решения по дела с цена на иска до 5 000 лева, като недопустимостта на касационното обжалване в тези случаи следва по аргумент за противното и от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, съгласно която разпоредба висящите производства /в т.ч. и касационните дела, образувани по жалби, постъпили до влизане на изменението на закона в сила/ се разглеждат по досегашния ред.
В обобщение, частната жалба е неоснователна и атакуваното определение следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 202 от 09.06.2011 год. по гр.дело № 514/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/