4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1103
[населено място], 01.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1030 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 143 от 27.05.2011г. постановено по гр.д. № 153/2011г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 577 от 18.11.2010г. на Казанлъшки районен съд по гр.д. № 1835/2010г., поправено с решение № 96 от 14.02.2011г. по същото дело, с които е отхвърлен предявения от Н. К. Х. и С. С. Х. иск по чл. 108 ЗС против Б. С. Т. за предаване владението върху УПИ * от кв. * по плана на [населено място], С. област, с площ * кв.м., заедно с постройките в него.
Касационната жалба е подадена от Н. К. Х. /с турски имена: П. М. Ю. и П. В./ и С. С. /С./ Х. /с турски имена: Ю. С. М. и Ю. К./В./ чрез пълномощника им адв. Я.. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателките поддържат, че е налице противоречива практика по въпросите: 1.може ли да се придобие имот чрез давностно владение, ако владението не е явно?; 2.следва ли промяната в намерението на държателя да държи имота като свой да стане достояние на собственика? 3. как следва да се преценяват показанията на заинтересувани свидетели? Позовават се на две решения на ВС и ВКС. Изтъкват, че решението по въпросите на придобивната давност е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата Б. С. Т. в писмения си отговор поддържа, че решението не противоречи на практиката на ВКС и съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 108 ЗС. Ищците са съпруга и дъщеря на С. М. Х./ С. В./, починал през 2005г. в Република Турция. Наследодателят и съпругата му са придобили собствеността върху имота – дворно място от * кв.м., представляващо парцел * в кв. * по плана на [населено място] с договор за продажба, сключен в надлежната форма на нотариален акт през 1978г. През 1984г. наследодателят е продал на брат си Ф. М. Ю. * ид.ч. от дворното място с * ид.ч. от построената в него жилищна сграда. През 1989г. двамата братя се изселили в Турция и наследодатеят С. М. Ю. не се е завръщал до смъртта си. В имота останал да живее свидетеля К. Р. Х., който ползвал една стая от къщата; след четири-пет години в имота се настанила ответницата Б. Т., която обработвала двора и живяла в западната част на къщата. През 2009г. тя се е снабдила с констативен нотариален акт за придобиване по давност на дворно място от * кв.м., представляващо УПИ *,* в кв.* по плана на [населено място] с построената в него къща. Приетата техническа експертиза е установила, че по плана от 1951г. имотът на наследодателя е представлявал парцел *, а по сега действащия план от 2001г. този парцел е идентичен с части от имоти * /с площ * кв.м. и */с площ * кв.м./, които образуват УПИ *,* с площ * кв.м.
Съдът е намерил за безспорно, че ответницата владее имота от 1993г. и след преценка на събраните свидетелски показания е признал, че тя е придобила имота чрез давностно владение – владението й е било явно и спокойно и е демонстрирала несъмнено волята си да държи имота за себе си. С оглед на това съдът е отхвърлил иска на ищците като е счел, че са изгубили правото си на собственост, предвид придобиването му от друго лице – ответницата.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното
Поставените от касаторите материалноправни въпоси са свързани с приложението на придобивната давност: може ли да се придобие имот чрез давностно владение, ако владението не е явно и следва ли промяната в намерението на държателя да държи имота като свой да стане достояние на собственика? Поставен и процесуален въпрос за преценката на показанията на заинтересовани свидетели, като и по трите въпроса се твърди противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата.
Решение № 70 от 03.11.1980г. по гр.д. № 65/80г. на ОСГК разглежда придобиване по давност на сънаследствен недвижим имот и изисква промяна на намерението на държателя; също така решението изисква съдът да изложи съображения защо не дава вяра на едни свидетели, а при родствени отношения а да посочи съображения относно обективността на свидетелите. В частта относно разрешението за придобивната давност решението е неотносимо към настоящия случай, в който имотът се придобива по давност не от сънаследник, а от лице чуждо на собствеността.
Решение № 636 от 04.12.2003г. по гр.д. № 144/2003г. на І г.о. посочва предпоставките за уважаване на възражение за изтекла придобивна давност – фактическа власт върху имота повече от 10 години /corpus/, демонстриране спрямо титуляра на поведение на пълноправен собственик /animus/ и изисква пълно и пряко доказване на елементите от фактическия състав на чл. 79 ЗС. Липсва противоречие с обжалваното решение, доколкото съдът е приел, че предпоставките са същите и доказването им е успешно проведено в случая.
В жалбата е наведен довод за несъобразяване на решението с указанията в ППВС № 6/1974г. относно това кога упражняваната фактическа власт е владение и кога само държане и за неприлагане на разпоредбата на чл. 69 ЗС. Постановлението е посветено на въпросите за подобренията в чужд имот и сочи, че при преценката дали подобрителят е владелец съдилищата са длъжни да изхождат от презумпцията на чл. 69 ЗС, а когато държането е отстъпено с договор или друг юридически акт следва да се установи дали държателят не е започнал да владее за себе си. В настоящия случай съдът е приел, че липсват данни ответницата да е държала имота за другиго, а е осъществявала фактическа власт за себе си, т.е. владение, което е било спокойно и явно; могло е да достигне до собствениците и в крайна сметка е довело до придобиване на имота по давност.
Следователно липсва противоречиво разрешаване в практиката на повдигнатите от жалбоподателите въпроси.
Що се отнася до доводът за неправилна преценката на свидетелските показания той е свързан с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК и не може да бъде обсъждан в настоящето производство.
Предпоставките на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не са развити от касаторите; извършено е единствено цитиране на законовата разпоредба. Липсват изложени съображения защо въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото съгласно разясненията в Тълкувателно Решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на О. на ВКС, т.4.
В обобщение не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Ответницата има право на направените разноски за касационното производство, които възлизат на 600лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 143 от 27.05.2011г. постановено по гр.д. № 153/2011г. на Старозагорски окръжен съд по касационната жалба на Н. К. Х. /с турски имена: П. М. Ю. и П. В./ и С. С. /С./ Х. /с турски имена: Ю. С. М. и Ю. К./В./, двете живеещи в Република Турция.
ОСЪЖДА Н. К. Х. /с турски имена: П. М. Ю. и П. В./ и С. С. /С./ Х. /с турски имена: Ю. С. М. и Ю. К./В./, двете живеещи в Република Турция да заплатят на Б. С. Т. от [населено място], [община], [улица] сумата 600/шестстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: