О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 17.02. 2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 32 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Х. Н. против решение от 24.06.2011 г., постановено по гр.д. № 11653 описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-А отделение, с което е оставено в сила решение от 17.04.2010 г. по гр.д. № 21474/2006 г. на Софийски районен съд, 47-ми състав в обжалваната част, с която Н. Х. е осъден да премахне изградената от него метална преграда между гараж № 2 и гараж № 3 в [населено място], [улица] да възстанови състоянието, което е съществувало преди изграждането на преградата, като изгради съществувалата преградна тухлена стена между двата гаража, издигната по ос 8 съобразно архитектурен проект от 04.05.04 г. по иска, предявен от М. Г. Й. с правно основание чл.109 ЗС.
Ответникът по касационната жалба М. Г. Й. счита, че същата е процесуално недопустима, евентуално оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Преатендира възстановяване на направените разноски.
Настоящият съдебен състав констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно чл.280, ал.2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В конкретния случай касационната жалба е подадена на 10.10.2011 г., поради което по аргумент от § 25 ПЗР ЗИДГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в посочената й редакция. Цената на иска се определя според процесуалния закон, действал към момента на предявяването му. Съдебното производство е образувано на 18.10.2006 г. и по силата на § 2, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК при разглеждане на делото в първоинстанционното и въззивното производство са се прилагали правилата на ГПК от 1952 г. /отм./, включително и относно определяне цената на иска.
Предмет на въззивното решение е иск по чл.109 от ЗС, чрез който се защитава правото на собственост и ограничените вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което, без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението му. Касае се за иск за собственост и съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК-отм. цената на иска се определя от ? от данъчната оценка на имота, а в случай, че такава липсва – от пазарната му стойност. Според чл.56, ал.1 от същия процесуален закон спорове за цената на иска могат да се повдигат от ответника или съда най-късно в първото по делото съдебно заседание, след което се преклудират. В случая при предявяване на иска е представена данъчна оценка на гаража, правото на собственост върху който е предмет на защита чрез предявения иск по чл.109 ЗС, чийто размер е 9708.30 лв. или цената на негаторния иск е 2427.07 лв., като спор за цената на иска не е повдиган в срока по чл.56 ГПК-отм. След като цената на иска е под определения в чл.280, ал.2 ГПК размер, то въззивното решение е влязло в сила с постановяването му, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а настоящото производство – прекратено.
Касаторът следва да възстанови на М. Г. Й. направените по повод подадената касационно жалба разноски в размер на 300 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 88981 от 10.10.2011 г. на Н. Х. Н. против решение от 24.06.2011 г., постановено по гр.д. № 11653 описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-А отделение, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 32 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
ОСЪЖДА Н. Х. Н., [населено място],[жк], [улица], ет.3 да заплати на М. Г. Й., [населено място],[жк][жилищен адрес] разноски по повод подадената касационна жалба в размер на 300 /триста/ лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: