Определение №219 от 1.6.2012 по ч.пр. дело №183/183 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 219

[населено място], 01.06.2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми май през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 183 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Етажната собственост на вх.Г, бл.60 на [улица]в [населено място] чрез пълномощника адв. Ц. С. срещу определение № 64 от 15.02.2012г. постановено по гр.д. № 76/2012г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба вх.№ 46642/25.05.2011г. подадена от Етажната собственост срещу въззивно решение от 07.04.2011 год. по гр.дело № 2320/2008 год. на Софийски градски съд, ІІ-г отделение.
В жалбата се поддържа, че определението е неправилно, тъй като направеният от съда извод за цена на иска под 5 000лв. не съответства на доказателствата по делото. Твърди се, че пазарната цена на спорното помещение е над 5 000лв. и се представя заключение на вещо лице за пазарна оценка.
Ответникът по частната жалба Р. Д. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 108 ЗС, предявен от Р. Д. против Етажната собственост за предаване владението върху част от апартамент № * в сградата, а именно кухня-бокс с площ * кв.м., която е приобщена към други общи части на сградата, обособена е като портиерско жилище и е във владение на етажната собственост. Данъчната оценка на жилището на ищеца съгласно удостоверението, намиращо се на л.9 от първоинстанционното дело, възлиза на 15 235,10 лв. Цената на иска по смисъла на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, която разпоредба е приложима към момента на завеждане на делото, е * от посочената сума, а именно 3808,77лв. В исковата молба обаче като цена на иска е посочена сумата 2 539,18лв. и въпросът за цената на иска не преразглеждан нито по почин на съда, нито по искане на ответника в срока по чл. 56 ГПК/отм./
С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под 5 000лв.
При така установеното фактическо и правно положение, настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение намира, че обжалваното определение е правилно. Според чл. 280, ал. 2 от ГПК са изключени от приложното поле на касационното обжалване решенията постановени по граждански дела с цена на иска до 5000лв. Разпоредбата в този си вид е в сила от изменението на ГПК в ДВ бр. 100 от 21.12.2010г. Производството пред касационната инстанция е образувано при действието на изменената разпоредба и затова преценката за допустимостта на касационното обжалване следва да се извърши въз основа на този критерий – цена на иска до 5 000лв. Несъмнено е, че в конкретния случай цената на иска, посочена от ищеца и останала непроменена от съда – 2 539,18 лв. не надхвърля 5000лв. Поради това въззивното решение не подлежи на обжалване и касационната жалба е недопустима. Представената пазарна оценка на спорното помещение към настоящия момент не може да бъде взета предвид, тъй като според закона цената на иска се определя от данъчната оценка и само ако няма такава – от пазарната цена, а в случая данъчна оценка е налице. Освен това, от значение е данъчната оценка към момента на завеждане на иска, тъй като именно тогава се определя цената на иска и същата може да бъде изменена само по реда и в срока по чл. 56 ГПК, което в случая не е сторено.
При тези изводи обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно постановен акт.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 64 от 15.02.2012г. постановено по гр.д. № 76/2012г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба вх.№ 46642/25.05.2011г. подадена от Етажната собственост на вх.Г, бл. 60 на [улица]в [населено място] срещу въззивно решение от 07.04.2011 год. по гр.дело № 2320/2008 год. на Софийски градски съд, ІІ-г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top