3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№231
С., 13.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2797 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Г. чрез пълномощниците му адвокат А. Л. и адвокат П. Ц. против решение от 24.012.2013 г., постановено по гр.д. № 2270 по описа за 2012 г. на Апелативен съд-С., с което е потвърдено решение № 2530 от 10.04.2012 г. по гр.д. № 12437/2010 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от Е. П. П. против Р. С. Г. ревандикационен иск по отношение на апартамент № * в [населено място], [улица], ет.*.
Е. П. П., чрез пълномощника си адвокат Т. Л., поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира възстановяване на направените разноски.
В. решение е постановено при следните безспорни между страните факти: процесният имот е бил собственост на ищцата Е. П. и е одържавен по ЗОЕГПНС; през 1976 г. държавата прехвърля имота и през 1990 г. приобретателите му го даряват на ответника Р. Г., който го владее от този момент; срещу праводателят на ответника е уважен, предявен от Е. П. иск по чл.7 ЗВСОНИ, като решението е влязло в сила на 30.06.2010 г. Спорът по делото е бил във връзка с наведеното от ответника възражение за придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС, евентуално по чл.79, ал.1 ЗС, текла от 22.11.1997 г. В. съд е приел, че съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ давността започва да тече от 22.11.1997 г., но с оглед Тълкувателно решение № 1/2.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС, че решението по чл.7 ЗВСОНИ е противопоставимо и на приобретателя на спорния имот и предвид приложението на чл.115, б.”ж” ЗЗД вр.чл.84 ЗС със завеждане на иска за нищожност през 1992 г. и до приключване на производството по него през 2010 г. давността е била спряна, поради което в полза на ответника не е изтекла придобивна давност, както в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС, така и в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС.
К. поставя въпросът „допустимо ли е придобиването на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗВСОНИ, на основание петгодишен давностен срок по чл.79, ал.2 ЗС след влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, съответно десет годишен давностен срок по чл.79, ал.2 ЗС, след влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, когато правният субект се позовава на давност текла изцяло след влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ”. Въпросът обаче е неотносим към мотивите за отхвърляне на възражението за придобивна давност. В. съд не е отрекъл допустимостта да се придобие чрез добросъвестно или недобросъвестно давностно владение след влизане в сила на чл.5, ал.2 З. имот, който се възстановява по ЗВСОНИ, а напротив – приел е, че това е допустимо, но давността е била спряла и съответно след като е започнала да тече отново през 2010 г. не е налице изискуемия от закона петгодишен и десетгодишен срок за придобиването на собствеността.
Поставеният въпрос не е относим към мотивите на съда и не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
К. следва да възстанови на ответницата по жалбата направените разноски в размер на 2000.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за адвокат Т. Л..
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.012.2013 г., постановено по гр.д. № 2270 по описа за 2012 г. на Апелативен съд-С..
ОСЪЖДА Р. С. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.* да заплати на Е. П. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски по повод подадената касационна жалба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: