О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№383
гр.София, 18.11.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 4333/2013 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 във връзка с чл.47, ал.6 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Р. К. К., особен представител на ответника К. И. Н., срещу определението от 29.01.2013 год. на Софийския градски съд, въззивно гражданско отделение, ІV-г състав по в.гр.дело № 16658/2012 год., с което е оставена без уважение молбата от 16.01.2013 год. за определяне на адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Поддържа се, че адвокатско възнаграждение за особен представител се определя за всяка инстанция съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ и указанията на Националното бюро за правна помощ. Иска се отмяна на обжалваното определение, а подалите въззивната жалба ищци Л. С. А. и Й. С. А. да бъдат задължени и осъдени да довнесат съответното адвокатско възнаграждение за особения представител във въззивното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С разпореждане от 12.08.2011 год. по гр.дело № 58846/2009 год. Софийският районен съд, 48-ми състав е приел, че е налице основание по чл.47, ал.6 ГПК за назначаване на особен представител на ответника К. И. Н. на разноски на ищците. Разпоредено е да се изпрати искане до САК за посочване на конкретен адвокат и е определено първоначално възнаграждение за особения представител в размер на 694,13 лева. Сумата е била внесена на 08.09.2011 год. по сметката на районния съд.
С определение от 30.01.2012 год. районният съд назначил за особен представител на ответника К. И. Н., определения от САК адвокат Р. К. К., която е представлявала страната в първоинстанционното производство.
Адвокат Р. К. К. е изготвила от името на К. И. Н. и отговор на въззивната жалба, подадена от ищците Л. и Й. А.. С отговора адв.К. поискала от Софийския градски съд да разпореди жалбоподателите да внесат адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
С молба от 16.01.2013 год. адв.Р.К. отново поискала от градския съд да определи адвокатски хонорар и да задължи жалбоподателите да внесат сума за особен представител.
С определението от 29.01.2013 год. градският съд е оставил молбата без уважение. Прието е, че при определяне размера на възнаграждението въззивната инстанция е свободна в преценката дали да определи възнаграждение за представителството на ответника на разноски на ищеца и към този етап на исковото производство. Посочено е, че не намират приложение Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Наредбата за заплащане на правната помощ. Според градския съд, липсва основание за определяне на допълнително възнаграждение на особения представител. Съобразено е, че районният съд е определил възнаграждение за особения представител в размер на 694,13 лева, като са взети предвид извършените за ответника процесуални действия, в т.ч. и обстоятелството, че въззивното производство е инициирано по жалба на ищците.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира обжалваното определение за незаконосъобразно.
Процесуалното представителство по чл.47, ал.6 ГПК се осъществява на разноски на ищеца, а не се финансира от държавата, поради което по отношение на него не се прилагат правилата на глава седма от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ. Това представителство е възмездно /чл.36, ал.1 ЗА/, тъй като за положения от адвоката труд се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Възнаграждението следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие на предпоставките по чл.78 ГПК. Възнаграждението за особения представител е винаги дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл.47, ал.6 ГПК, който го определя като задължено лице. След като особен представител на страната по разглеждания ред може да бъде само адвокат съгласно ч.32 ГПК, то и размерът на дължимото от ищеца възнаграждение следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл.36, ал.1 ЗА, който препраща към Наредба № 1/2004 год. с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност. Не съществува пречка, при констатирана фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи по-висок размер на възнаграждението, тъй като само той е органът, в чиято дискреция е както преценката за назначаване на особен представител, така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство.
Следователно, за определяне възнаграждението на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК не намират приложение правилата на глава седма от З., нито тези на Наредбата за заплащането на правната помощ, разяснени с Инструкция № 08-14-14/23.09.2008 год. на Националното бюро за правна помощ.
С оглед на това, Софийският градски съд неправилно е приел, че въззивната инстанция е свободна да прецени дали да определи и за този етап на исковото производство възнаграждение за особения представител на ответника на разноски на ищеца.
С разпореждането от 12.08.2011 год. по гр.дело № 58846/2009 год. Софийският районен съд, 48-ми състав е определил първоначално възнаграждение за особения представител в размер на 694,13 лева/л.101 от делото/, като е приел, че цената на иска по аргумент от чл.69, ал.1, т.3 във връзка с т.2 ГПК е равна на 12 206,45 лева. Определеното по този начин възнаграждение за особения представител е съобразено с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и доколкото не е указано, че възнаграждението е за всички инстанции, следва да се приеме, че същото е само за производството пред първата инстанция. Както се посочи, съгласно чл.36, ал.1 ЗА процесуалното представителство /в т.ч. и това по чл.47, ал.6 ГПК/ е възмездно и за положения от адвоката труд се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Такова възнаграждение се дължи на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК и за производството пред въззивната инстанция. Градският съд е следвало да определи адвокатско възнаграждение за особения представител на ответника К. И. Н. за въззивното производство. Обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да бъде определено адвокатско възнаграждение на особения представител на ответника К. И. Н. за въззивното производство. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че размерът на това възнаграждение следва да бъде съобразен с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в съответствие с цената на иска, възприета от първоинстанционния съд, поради което определя като възнаграждение за въззивното производство сумата 584,13 лева. Тази сума следва да бъде осъден да заплати на особения представител, ответникът К. И. Н., под формата на отговорност за разноски пред въззивната инстанция с оглед изхода на делото – уважаване на предявения иск.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определението от 29.01.2013 год. по в.гр.дело № 16685/2012 год. на Софийския градски съд, въззивно гражданско отделение, ІV-г състав, с което е оставена без уважение молбата на адв.Р. К. К. от 16.01.2013 год. за определяне на адвокатско възнаграждение за особеното представителство на К. И. Н., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на адв.Р. К. К. адвокатско възнаграждение в размер на 584,13 лева за въззивното производство по в.гр.дело № 16685/2012 год. на Софийския градски съд, въззивно гражданско отделение, ІV-г състав в качеството й на особен представител на ответника К. И. Н..
Осъжда К. И. Н., ЕГН [ЕГН] да заплати на адв.Р. К. К. от С. адвокатска колегия, адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 584,13/петстотин осемдесет и четири + 0,13/лева, представляваща адвокатско възнаграждение за особено процесуално представителство в производството по в.гр.дело № 16685/2012 год. на Софийския градски съд, въззивно гражданско отделение, ІV-г състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/