О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1029
София, 28.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 618 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Г. Ц., чрез пълномощника й адвокат С. Ц., против решение от 9.02.2010 г., постановено по гр.д. № 338 по описа за 2009 г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение от 30.04.2008 г. по гр.д. № 14559/2007 г. на С. районен съд, 61 състав за допускане на съдебна делба на апартамент в[населено място] между С. Г. Д. и С. Г. Ц. при равни права в съсобствеността.
Ответникът по касационната жалба С. Г. Д. не е изразил становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Спорът по делото е дали правата на страните, бивши съпрузи, от процесния апартамент са равни, като С. Ц. е претендирала, че първоначалната вноска от 6000 лв. от стойността на имота е заплатени със средства, дарени й от родителите й, след продажба на собствения им лек автомобил и е налице частична трансформация на нейно лично имущество. С. Д. е поддържал, че първоначалната вноска е заплатена със средства от изтеглен от него заем за битови нужди. Въззивният съд е изложил съображения, че в подкрепа на твърденията си С. Ц. е ангажирала свидетелските показания на своите майка и сестра, но е счел, че същите не установяват твърдяните факти – показанията им са в противоречие със събраните писмени доказателства относно получената при продажбата на лекия автомобил сума, липсват лични впечатления относно влагането на средствата, за които се твърди, че са дарени, в покупката на жилището, като твърденията на свидетелите, че „малко” след дарението на парите С. Ц. им се е обадила, че сумата е внесена за жилището, е в противоречие с посоченото в договора за покупко-продажба, че първоначалната вноска е платена поне три години, след продажбата на автомобила от родителите на касатора и твърдяното дарение на сумата. Тези съображения са мотивирали извода на съда, че по делото не е доказано твърдението за наличие на частична трансформация и апартамента е придобит в съпружеска имуществена общност, като след прекратяване на брака дяловете на страните в съсобствеността са равни.
Касаторът С. Г. Ц. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Счита, че по въпросът относно определяне размера на притежаваните дялове на съсобственост от бившите съпрузи с оглед направеното възражение за преобразуване на лично имущество, вложено в придобития по време на брака недвижим имот, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешенията по приложените съдебни решения.
Касационният съд не констатира наличие на противоречива съдебна практика. По същество тезата на касатора е обоснована с твърденията й какви факти са установени по делото – закупуването на жилището е разрешено през 1985 г., сумата от 6000 лв. от продадения през лятото на 1986 г. автомобил е внесена по сметка в Д. и от нея е заплатена първоначалната вноска за апартамента през м.09.1989 г., като останалата част от стойността на имота е заплатена със заем от Д., който е изплащан след 29.09.1989 г. и напълно е погасен през 1993 г., като от 1990 г. С. Д. не е работил и получавал доходи – и довода, че съдът е следвало да изясни дали семейството е разполагало със собствени доходи, конкретно имал ли е реален принос ищецът в придобиването на ? ид.ч. от имота, на който да съответства определения му от съда дял на съсобственост при делбата. Тези твърдения обаче са свързани не с основанията за допускане на касационно обжалване, а с касационните основания „необоснованост” и „неправилно приложение на материалния закон” по чл.281, т.3 ГПК, които обаче са неотносими в производството по чл.288 ГПК.
От приложената съдебна практика, решение № 241/4.04.1989 г. по гр.д. № 143/1989 г., ІІ г.о. е неотносимо, тъй като е дадено тълкуване, че изграденото единствено със средства, дарени от близки на единия съпруг, е негова лична собственост, докато в случая въззивният съд е приел, че не е установено дарение на твърдяната сума и влагането й при заплащане стойността на жилището; налице е съответствие на изводите на съда с тези по решение № 213/9.07.2009 г. по гр.д. № 89/2008 г., ВКС, І г.о. и решение № 333/30.04.2009 г. по гр.д. № 5401/2007 г., ВКС, ІІІ г.о., доколкото в съответствие с направеното в тях тълкуване С. градски съд е изследвал именно установен ли е личен произход на средствата по заплащане на първоначалната вноска, като е обсъдил показанията на разпитаните свидетели – близки роднини на касатора – в с оглед на останалите данни по делото.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 9.02.2010 г., постановено по гр.д. № 338 по описа за 2009 г. на С. градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: