О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№216
София, 28.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1282 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. С. Н., приподписана от адвокат М. З., против решение № ІІ-44 от 2.07.2010 г., постановено по гр.д. № 426 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е отменено решение № ХІІІ-1536 от 9.12.2009 г. по гр.д. № 6986/2009 г. на Районен съд-Бургас и е постановено друго за допускане на съдебна делба на товарен автомобил К. с рег. № А 3134 АР и товарен автомобил К. с рег. № А 1743 АК между С. Н. Н. и Т. С. Н. при равни права в съсобствеността.
Ответникът по жалбата С. Н. Н. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 8.10.1995 г. и е прекратен с развод през 2008 г. Процесните камиони за закупени от Т. Н. съответно през 1999 г. и 2002 г., като след придобиването на първия камион касаторът е регистриран като едноличен търговец с предмет на дейност товарни превози. Вещите са отдадени под наем безвъзмездно и безсрочно на едноличния търговец, на когото през 2008 г. е издаден лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Република България с валидност до 2013 г. Направен е извод, че товарните автомобили са закупени по време на брака от Т. Н. в качеството му на физическо лице, но са служили за неговата търговска дейност в качеството му на едноличен търговец. В този случай от значение за собствеността на имуществото е от една страна дали то се включва в търговското предприятие по чл.15 ТЗ, а от друга – критериите по чл.20, ал.2 СК, т.е. предназначението му за упражняване професията на съпруга, за негово лично ползване или за нуждите на семейството. В случая макар вещите да са служили за търговската дейност на Т. Н. няма данни, а и твърдения, те да са включени в баланса на търговското предприятие, а такъв извод не може да бъде направен и от представените счетоводни отчети. Не може да се направи и извод, че камионите са свързани пряко с упражняването на професията на съпруга, тъй като това не следва от изявлението на Т. Н., че сам управлява единия товарен автомобил.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне, за да се даде отговор на въпроса налице ли е изискване, за да може да бъде приложена разпоредбата на чл.20, ал.2 СК вещите, за които се твърди, че са лична собственост на единия от съпрузите, тъй като служат за упражняване на професията му, да бъдат задължително включени в имуществото на регистрирания от него ЕТ и да актив на предприятието на ЕТ, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по смисъла на чл.15 ТЗ. Счита, че по този въпрос е налице и противоречива съдебна практика, тъй като в представените решения ВКС е приел, че не са семейна имуществена общност вещите, които съпругът-едноличен търговец е придобил по време на брака, щом служат за упражняване на професията му и за извършване на търговската му дейност, без да е необходимо същите вещи да са зачислени в счетоводните регистри на ЕТ, респективно да са включени в активите на ЕТ, като предприятие.
Решение № 682 от 7.09.1999 г. по гр.д. № 963/98 г., ВКС, І г.о. и решение № 143 от 13.03.2002 г. по гр.д. № 788/2001 г., ВКС, І г.о. са постановени по спорове, при които вещите са закупени от името на търговеца, а решение от 12.12.2001 г. по гр.д. № 2/1996 г. на Районен съд-Дулово – по спор, при който вещите са придобити по време на фактическата раздяла и за упражняване на професията, поради което са неотносими към поставения въпрос.
С решение № 203 от 4.04.2000 г. по гр.д. № 680/99 г., ВКС, І г.о. е дадено тълкуване, че в редакцията на чл.20, ал.2 СК се говори за вещ, придобита от единия съпруг, но този израз не трябва да се разбира в смисъл, че придобивната сделка е сключена непременно от него име и негови средства, и че в останалите случаи придобитото ще бъде общо. Една общност върху вещите за професионално ползване и свързаният с нея ограничителен режим за съпруга, би противоречала на свободата за упражняване на професия съгласно чл.17 СК. Тези вещи по принцип за лична собственост на съответния съпруг, както и да са придобити, т.е. като резултат, а не в смисъл на лично титулярство при придобиване и именно с оглед на тази си характеристика, тези вещи са извън съпружеската имуществена общност. Изводите на въззивния съд, че след като вещите са придобити от касатора в качеството му на физическо лице и не е установено пряко да служат за упражняване на професията му, то същите са съпружеска имуществена общност, независимо, че са служили за търговската му дейност е направен в противоречие с изводите по посоченото решение.
В обобщение е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-44 от 2.07.2010 г., постановено по гр.д. № 426 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Бургас.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: