4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№245
[населено място], 10.06.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2884 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2430 от 22.11.2013г. по гр.д. № 2148/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение№ 854 от 28.02.2013г. по гр.д. № 21399/2011г. на Варненски районен съд за уважаване на предявения от Н. А. Л. срещу С. Р. Н., Е. К. Н., Ж. П. И. и Н. Н. И. отрицателен установителен иск за собственост на лозе с площ 1000кв.м. в [населено място], с.о. „Пчелина”, съставляващо УПИ ХVІ-414 в кв.8 по плана на града, а по кадастралната карта имот с идентификатор 10135.3506.414.
Касационната жалба е подадена от ответниците по иска С. Р. Н., Е. К. Н., Ж. П. И. и Н. Н. И. чрез пълномощника адвокат Т.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.2 и 3 ГПК по правните въпроси: 1/ как следва да се преценява записването на недвижим имот като собствен на определено лице по кадастралните планове и регистри, при наличието на противоречиви свидетелски показания относно владението върху имота; 2/ валидна ли е доброволна делба на недвижими имоти, при която част от съделителите не получават нито имот, нито уравнение в пари.
Ответникът Н. А. Л. чрез пълномощника си адв. П. изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по отрицателен установителен иск за собственост. Ищецът Н. Л. претендира, че е собственик на имота въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт от 1991г. като от момента на придобиване е във владение на имота. Неговите праводатели са се легитимирали като собственици с договор за доброволна делба от 22.10.1991г., сключен между шестима съделители за делба на два имота, без да е отразено уравнение на дяловете.
Ответниците са придобили имота чрез договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт от 2010г., от лицето Б. К. А.. Последният се е легитимирал с констативен нотариален акт за собственост по давност, съставен през 2009г.
Приета е техническа експертиза, която установява идентичност между имота по нотариалния акт на ищеца и този закупен от ответниците. Изяснено е, че планът на новообразуваните имоти за местността е одобрен през 2010г. и в него имота е записан на името на Б. А.. В разписния лист към кадастралния план от 1999г. липсва отбелязан собственик на имота с пл. № 414. По данъчна партида имотът се води на ищеца и не е деклариран от праводателя на ответниците, нито от самите тях. Събрани са свидетелски показания за упражняваното владение върху имота. Свидетелите на ищеца сочат, че от закупуването му имотът е ползван като овощна градина; през 1998г. ищецът предоставил ползването на лице на име И., който се грижил за имота до смъртта си през 2009г.; през 2010г. ищецът научил, че имотът е продаден. Свидетелите на ответниците сочат, че Б. първоначално идвал в имот на свидетелката Г.; след това през 1995г. заградил място, съседно на нейното /според тази свидетелка/ или намиращо се през един имот /според свидетелката К./. Б. работел мястото, отглеждал зеленчуци и други лица не са имали претенции.
Съдът е приел отрицателния установителен иск за допустим, тъй като ищецът има интерес от такава защита, още повече, че твърди, че не е губил владението на имота. По разпределението на доказателствената тежест е счел, че в тежест на ищеца е да докаже, че ответниците не са собственици, като опровергае фактите, въз основа на които е възникнала собствеността и по-конкретно, че праводателят им е бил собственик по давност. При преценка основателността на иска съдът е обсъдил показанията на свидетелите и е намерил за достоверно изнесеното от свидетелите на ищцовата страна. Счел е показанията на свидетелите на ответниците за неконкретни и противоречиви доколкото едната свидетелка твърди, че е завладян имот, съседен на нейния, а другата – имот, който се намира през един спрямо имота на първата свидетелка. Съдът е взел предвид, че Б. А. не е декларирал имота като свой пред общинските власти. Що се отнася до значението на записванията в разписния лист към кадастралния план, съдът е изтъкнал, че в случая имотът не е бил записан на никоя от страните.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият, изведен от касатора въпрос, е: как следва да се преценява записването на недвижим имот като собствен на определено лице по кадастралните планове и регистри, при наличието на противоречиви свидетелски показания относно владението върху имота. К. не се е позовал на противоречива практика по този въпрос, а счита, че е налице основанието на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК понеже решението противоречи на нормите на чл. 79, 82 и 83 ЗЗД и на изискването на чл. 235, ал.2 ГПК всички събрани доказателства да бъдат преценени в тяхната съвкупност. Изложени са подробни съображения, че записванията в кадастралните регистри следва да бъдат ценени като доказателство за владение на имота, а в случая съдът поради допуснато процесуално нарушение не е приложил правилно материалния закон – чл. 83 ЗС. Видно, че всички тези доводи представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК, но не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е общо основание за допускане на касационно обжалване, а трите хипотези на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК представляват допълнителни основания, при наличието на които се проявява общото основание. Доколкото касаторът се позовава единствено на допълнителното основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК следва да се изтъкне, че то не е мотивирано и обосновано. С. основание обхваща случаите когато разглеждането на поставения правен въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия; както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена.
В случая въззивният съд е взел предвид събраните доказателства относно записването на имота по плана на новообразуваните имоти на името на праводателя на ответника, липсата на отбелязан собственик в разписния лист към кадастралния план и данъчното деклариране на имота от страна на ищеца. Решаващите си изводи е изградил на база съвкупната преценка на тези факти и на събраните гласни доказателства.
На второ място е поставен въпросът дали е валидна доброволна делба на недвижими имоти, при която част от съделителите не получават нито имот, нито уравнение в пари. Представено е № 762 от 28.11.2002г. по гр.д. № 339/2002г. на І г.о. на ВКС, което приема за нищожен договор за доброволна делба, по силата на който съделителят не получава имот или парично уравнение. Соченият правен въпрос обаче не е обусловил решаващите изводи на съда и затова не може да послужи като основание за достъп до касационно обжалване – виж в този смисъл указанията в горепосоченото Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.1. В обжалваното решение липсват мотиви и съображения по този въпрос. Съдът е отбелязал наведеното възражение, че ищецът е придобил от несобственици, но при извършеното разпределение на доказателствената тежест е преценявал доказаността на правата на ответниците като е счел, че ищецът е оборил констатацията на нотариуса в нотариалния акт от 2009г., че праводателят на ответниците/сега касатори/ е придобил собствеността по давност.
В обобщение, не са налице поддържаните от касаторите основания за достъп до касационен контрол и същият следва да бъде отказан.
Ответникът не претендира разноски и съдът не присъжда такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2430 от 22.11.2013г. по гр.д. № 2148/2013г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на С. Р. Н., Е. К. Н., двамата от [населено място], Ж. П. И. и Н. Н. И., двамата от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: