2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
[населено място], 19.04.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1959 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 515 от 11.12.2012г. на Великотърновски окръжен съд по гр.д. № 256/2012г., с което е отменено решението на Великотърновски районен съд № 1188 от 27.12.2011г. по гр.д. № 2630/2011г. в частта, с която е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК и чл. 76 ЗН нотариален акт №*,т.*, рег. *, д.№ */*г. на нотариус Д. Р. и вместо това е отхвърлено искането по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на посочения нотариален акт, с който С. П. Т. продава на Л. С. Т. и Ц. С. С. по време на брака й с Д. С. С. недвижим имот, намиращ се [населено място], подробно описан в акта. С решението е потвърдено посоченото първоинстанционно решение и решение № 846 от 28.08.2012г., постановено по чл. 247 ГПК, в останалата обжалвана част, а именно: 1/ за допускане на съдебна делба на недвижим имот в [населено място] с идентификатор * с площ * кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, заедно с построените в него къща и селскостопанска сграда, между М. Й. с дял * ид.ч., С. П. с дял * ид.ч., М. А. с дял * ид.ч. , К. Т. с дял * ид.ч. и С. Т. с дял * ид.ч.; 2/ за прогласяване относителната недействителност по чл. 76 ЗН спрямо М. Й., С. П., М. А. и К. Т. на покупко-продажбата, оформена с нотариален акт №*, т.*, рег. *, д.№ */*г. на нотариус Д. Р., рег. № *, с която С. Т. продава на Л. Т. и Ц. С. по време на брака й с Д. С. описания в акта имот, до размер на * ид.ч.; 3/ за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт № *, т.*, рег.*, нот.д. № */*г. на нотариус рег.№ * досежно * ид.ч. от описания имот.
Касационната жалба е подадена от ответниците С. Т., Л. Т., Ц. С. и Д. С. чрез пълномощниците адв. П. и адв. А. и е насочена срещу потвърдителната част на въззивния съдебен акт. В изложението на основанията за достъп до касационно обжалване жалбоподателите сочат две групи правни въпроси разрешени от съда – материалноправни и процесуалноправни и се позовават на хипотезите на чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Ответниците по жалбата М. Й., С. П., М. А. и К. Т. чрез пълномощника си адв. К. са представили писмен отговор, в който поддържат, че следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване на решението.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявеният иск е за съдебна делба, съединен с искане по чл. 76 ЗН за прогласяване относителна недействителност на извършена от един от сънаследниците разпоредителна сделка с целия наследствен имот. Ищците М. Й., С. П., М. А. и К. Т. и ответника С. Т. са наследници по закон на П. Т. П., починал 1981г. и Ц. М. Т., починала 2006г. Правото на собственост върху имота, придобито от наследодателите чрез давностно владение, е установено със събраните свидетелски показания, които сочат, че владението е започнало в края на 50-те години на миналия век и продължило повече от десет години като наследодателите са живяли в имота до смъртта си – съответно 1981 и 2006г. Ответникът С. Т. се е снабдил на 18.04.2007г. с нотариален акт за собственост на имота по давност и на следващия ден – 19.04.2007г. го е продал на ответниците Л. С. Т. и Ц. С. С. – негови деца, като по това време Ц. С. е в брак с ответника Д. С. С.. Във връзка с възражението на ответника С. Т. за придобиване на имота по давност в периода от 1981г. до 2007г. е установено, че в имота до 2006г. е живяла майката Ц. Т.; С. Т. е заживял в имота след развода си, а ищцата М. Й. е посещавала имота необезпокоявана. Съдът е намерил, че събраните свидетелски показания не установяват С. Т. да е извършил конкретни действия, с които да демонстрира собственическо отношение и това да е достигнало до съзнанието на останалите съсобственици, включително майка му. Поради това е приел, че имотът е съсобствен на наследниците на П. П. и Ц. Т.. Извършеното от С. Т. разпореждане с имота съдът е признал за относително недействително спрямо останалите сънаследници съгласно чл. 76 ЗН. Поради това е допуснал делба на имота при квоти, произтичащи от наследяването по закон. Намерил е за основателно искането по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт на С. Т. над притежаваната от него по наследство * ид.ч., а искането за отмяна на същото основание на нотариалния акт за покупко-продажба съдът е отхвърлил, позовавайки се на Т. № 3/2012г.
Във въззивната жалба въззивниците С. Т., Л. Т., Ц. С. и Д. С. са искали допускане на трима свидетели, като са изтъкнали, че едва след постановяване на първоинстанционното решение /при среща по повод коледните празници през 2011г./ са узнали, че тези лица имат впечатления за имота и отношенията между страните. Единият свидетел е вуйчо на Л. Т. и Ц. С., вторият свидетел е тяхната майка и бивша съпруга на С. Т., а третият свидетел е бивш кмет на селото. В. съд е събрал доказателства /изслушал е трима свидетели и приел писмени доказателства/ за установяване обстоятелствата по чл. 266 ГПК, даващи възможност за допускане на тези нови доказателства. С определение от 25.06.2012г. съдът е допуснал само единия свидетел – бившият кмет на [населено място], а другите двама, които са роднини на въззивниците, не е допуснал. Посочил е, че спрямо тях не е налице хипотезата на чл. 266, ал.2, т.1 ГПК, тъй като при полагане на дължимата грижа страната е могла да узнае, че близки до нея лица знаят факти, относими към спора. Същевременно съдът е заявил, че подробни съображения ще изложи в решението. Мотиви за горното в обжалваното решение обаче липсват.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Формулираните от касатора осем правни въпроса могат да бъдат обобщени в две групи. Първата група въпроси са материалноправни и са свързани с предпоставките за придобиване на съсобствен имот по давност в следните конкретни аспекти: 1. по какъв начин се манифестира намерението за своене спрямо сънаследници, които не живеят в същото населено място, не посещават имота и не се интересуват от него и налице ли е при сочените обстоятелства обективна невъзможност за демонстриране това намерение; 2. инцидентните посещения на един сънаследник представляват ли действия, с които се прекъсва владението на сънаследника, който свои имота; 3. необходимо ли е невладеещите сънаследници като узнаят промяната в намерението на владеещия сънаследник да се противопоставят или одобрят действията му, както и в какво следва да се изразява противопоставянето, за да препятства придобиването на целия имот по давност. Тези въпроси според касатора са разрешени в противоречие с Тълкувателно решение 1/2012г. на ОСГК където се приема, че поначало завладяването частите на останалите съсобственици трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно, като във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. В. съд в обжалваното решение е приел, че доказаните по делото факти не установяват променено намерение за своене, което да е достигнало до знанието на другите съсобственици-сънаследници. Не е изложил съображения за прекъсване на владението чрез посещения на съсобственик в имота и за необходимост от противопоставяне от страна на останалите съсобственици. С оглед на това втория и третия аспект от въпроса не са намерили разрешение в обжалвания акт и не могат да послужат като основание за достъп до касационен контрол. Що се отнася до начина на манифестиране на промяната в намерението или обективната невъзможност за такова манифестиране, те подлежат на доказване по всяко дело в зависимост от конкретните обстоятелства. В случая въззивният съд, без конкретно обсъждане на доказателствата, категорично е заключил, че не са установени действия по манифестиране на намерението за своене, достигнало до другите съсобственици. Ето защо не може да се изведе противоречие с тълкувателното решение.
Не се установява и основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК с оглед на представените съдебни решения на ВКС. Според Решение № 2831/29.10.1979г. по гр.д. № 1103/79г. на І г.о. владелецът е отблъснал останалите сънаследници и когато те не са се опитвали да ползват общия имот, а той го ползва по начин, показващ че го счита за свой. Решение № 239 от 29.05.1996г. по гр.д. № 91/96г. на І г.о. изтъква, че не е необходимо след узнаване промяната в намерението останалите съсобственици да се противопоставят или да одобряват на достигналата до тях воля. В Решение № 304 от 4.05.1995г. по гр.д. № 75/95г. на І г.о. се сочи, че намерението за своене може да се изрази по различни начини – пряко отричане на съсобствеността, недопускане на останалите съсобственици до имота, като записването на имота пред финансовите органи също има значение. Както бе посочено в решението на Великотърновски окръжен съд най-общо е преценено, че не е доказано манифестиране на намерение за своене и изобщо не са обсъждани такива конкретни обстоятелства, поради което липсват съображения, противоречащи на изложените в цитираната практика.
Втората група въпроса са свързани с обстоятелствата, обуславящи преценката по чл. 266, ал.2,т.1 ГПК за допускане на свидетели пред въззивната инстанция. Те могат да бъдат сведени до това в какво следва да се изразява необходимата и изискуема процесуална грижа за своевременно узнаване на факти и обстоятелства от роднини на страните и може ли близките роднински отношения със сочения свидетел да са причина за недопускането му. К. считат, че е налице противоречие с Решение № 158 от 17.02.2010г. по гр.д. № 644/2009г. на ІІІг.о., според което е допустимо неразпитаните пред първата инстанция свидетели да бъдат разпитани от въззивния съд, ако са за относими факти и са необходими с оглед защитната позиция на страната. Настоящата хипотеза обаче не е такава, тъй като разпитът на тези свидетели е поискан за първи път пред въззивната инстанция. Позоваването на Т. № 1/04.01.2001г. също е несъстоятелно доколкото в сега действащия ГПК въпросът за събирането на доказателства от втората инстанция е уреден по различен начин. По въпроса за правомощията на въззивния съд да събира доказателства е постановено в производство по чл. 290 ГПК Решение № 153 от 01.08.2011г. по гр.д. № 39/2011г. на ІІ г.о. В него се приема, че преценката дали фактите и доказателствата са новооткрити се извършва с оглед на обективната невъзможност да бъдат посочени и представени в срок. Липсва обаче конкретно разрешение на релевантния за настоящето дело въпрос дали близките роднински отношения със сочения свидетел обуславят неполагане на дължимата грижа за осигуряване на доказателството и съответно обективна възможност да бъде посочен свидетеля своевременно. Тъй като съдът е разрешил спора по възражението за придобиване на имота по давност с оглед на събраните свидетелски показания, а посочените от касаторите двама свидетели пред въззивната инстанция не са били допуснати, то е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като в съдебната практика липсва разрешение на конкретния въпрос.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 515 от 11.12.2012г. на Великотърновски окръжен съд по гр.д. № 256/2012г. по касационната жалба на С. П. Т., Л. С. Т., Ц. С. С. и Д. С. С..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: