О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№162
гр.София, 14.03.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1261/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. Е. Б., Д. Л. Д. и Е. Л. И. са подали касационна жалба вх.№ 11486 от 25.11.2011 год. срещу въззивното решение № 525 от 01.11.2011 год. по в.гр.дело № 815/2011 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1105 от 07.06.2011 год. по гр.дело № 932/2011 год. на Русенския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите срещу Р. А. Б. иск за делба на апартамент „Н”, ет.7, вх.5, в жил.блок „Б.”, [населено място], състоящ се от две стаи, дневна, кухня, два балкона и сервизни помещения, със застроена площ * кв.м., с избено помещение № * с площ * кв.м., заедно с *% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с решение № 223 от 05.04.2006 год. по гр.дело № 14/2006 год. на ВКС, І г.о.
Ответникът по касация Р. А. Б. е на становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е безспорно, че Р. Р. К., Д. Р. Б. и А. П. Б. са били собственици при равни права /по * ид.ч. за всеки/ на процесния апартамент. Р. Р. К. починал на 26.10.1980 год. и оставил за свой законен наследник дъщеря си Д. Р. Б.. Последната починала на 31.01.1992 год. и оставила за свои наследници по закон А. П. Б./починал на 11.11.1999 год./ и синовете си Л. А. Б. и ответника Р. А. Б.. Л. А. Б. починал на 11.06.2010 год. и оставил за наследници по закон ищците /сега касатори/ Р. Е. Б.-съпруга и дъщерите си Д. Л. Д. и Е. Л. И..
За да потвърди решението за отхвърляне на иска за делба, въззивният съд е приел, че ответникът е установил самостоятелна фактическа власт върху целия апартамент от момента на смъртта на наследодателя А. П. Б. – 11.11.1999 год. Прието е, че Р. А. Б. направил множество подобрения в имота и единствено той плащал дължимите данъци и такси, с което манифестирал спрямо другия съсобственик и праводател на касаторите намерението си да владее целия имот изключително и само за себе си, с което отблъснал владението на Л. А. Б. и на 11.11.2009 год. придобил по давност притежаваната от последния * ид.ч. от имота.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С касационната жалба, както и с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не са формулирали материалноправен или процесуален въпрос, който според тях да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с представеното от тях решение № 223 от 05.04.2006 год. по гр.дело № 14/2006 год. на І г.о. Твърденията в жалбата, че щом данъците за ? идеална част от имота се плащат от името на Л. Б. и той е декларирал имота на свое име, това е достатъчно, за да се направи извод, че ответникът е държател на идеалните части на брат си, съставляват оплаквания срещу правилността на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Такъв характер има и твърдението в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за нарушение на закона и необоснованост, тъй като въззивният съд не е изложил мотиви защо не е съобразил решението си със задължителната практика на ВКС. По тези оплаквания обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В противен случай, всяка касационна жалба, съдържаща оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК ще бъде допускана до разглеждане по реда на чл.290 ГПК, което би обезмислило въведеното с нормата на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК ограничение на достъпа до касационно обжалване.
На следващо място, жалбоподателите не сочат в какво конкретно се състои противоречието между въззивното решение и представеното с жалбата решение № 223 от 05.04.2006 год. по гр.дело № 14/2006 год. на ВКС, І г.о. Цитираното решение на ВКС, І г.о. в духа на постоянната практика на ВКС, че когато имотът е съсобствен по пътя на наследяването, сънаследникът владее своята част, придобита по наследство, а по отношение частите на останалите наследници упражнява фактическа власт като държател. Посочено е, че в този случай презумпцията на чл.69 ЗС не намира приложение и намерението да се свои целия имот, както и противопоставянето на останалите сънаследници следва да бъде установено категорично, за да се приеме, че се е осъществил фактическият състав на придобивното основание по чл.79 ЗС. В казуса, предмет на решението на ВКС, І г.о. е прието, че не е установено подобно противопоставяне на намерение от страна на един сънаследник да владее имота само за себе си, нито е установено той да е отблъснал претенциите на останалите сънаследници, които посещавали имота, стремили се да си осигурят достъп, декларирали своите идеални части и заплащали дължимите данъци за тях.
Доколкото въззивното решение и решение № 223 от 05.04.2006 год. по гр.дело № 14/2006 год. на ВКС, І г.о. са постановени при различна фактическа обстановка, която пък е послужила като основание за различните правни изводи, не би могло да се приеме, че е налице противоречиво разрешаван материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, за да се допусне касационно обжалване. В. съд е приел за безспорно, че ответникът е установил самостоятелна фактическа власт върху целия апартамент от смъртта на наследодателя А. П. Б. на 11.11.1999 год.; че е направил много подобрения в него; че само той плащал дължимите данъци и такси за имота, а от показанията на свидетелите било установено, че наследодателят на касаторите Л. А. Б. приемал, че жилището е собственост на неговия брат.
Предвид на това, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 525 от 01.11.2011 год. по в.гр.дело № 815/2011 год. на Русенския окръжен съд по жалба вх.№ 11486 от 25.11.2011 год. на Р. Е. Б., Д. Л. Д. и Е. Л. И..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/