О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
гр.София, 02.07. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 530/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. М. Б. и М. Б. В., чрез пълномощника си адв.Я. З., са подали касационна жалба вх.№ 37430 от 04.04.2012 год. срещу въззивното решение от 01.03.2012 год. по гр.дело № 13894/2011 год. на Софийския градски съд, ІV-в отделение, с което е оставено в сила решението от 21.07.2011 год. по гр.дело № 6487/2007 год. на Софийския районен съд, 32-ри състав. С последното са уважени предявените срещу касаторите искове, като на основание чл.108 ЗС са осъдени да предадат на И. К. В. владението на реална част от собствения му имот УПИ VІІІ-433 в кв.49 по плана на [населено място], местност Ч. с площ от 80 кв.м. във форма на буквата L, при граници на завзетата част:от запад-масивна двуетажна постройка на ищеца и страничната регулационна линия, от север-задънена улица от изток- [улица]/по буквите Г-В-Е-Д-И-Г на скицата на вещото лице/, а на основание чл.109 ЗС са осъдени да премахнат изградените в имота на И. К. В. огради.
Поддържат се оплаквания за недопустимост на решението, нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК отново се сочи, че исковете по чл.108 и по чл.109 ЗС са недопустими.
Ответникът по касация И. К. В. е на становище, че съгласно чл.280, ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, както и че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК поради следните съображения:
С искова молба вх.№ 12413 от 26.03.2007 год. са предявени обективно съединени претенции: по чл.108 ЗС-за предаване владението на реална част – 80 кв.м. от УПИ VІІІ-433 в кв.49 по плана на [населено място], м.Ч. и по чл.109 ЗС – за осъждане на ответниците да премахнат изградените от тях огради в имота на ищеца.
От удостоверение изх.№ 22-471/09.02.2007 год. на „ПАМДТ”-район К./л.4 от гр.дело № 6487/2007 год. на СРС/ е видно, че данъчната оценка на поземления имот с площ 675 кв.м. е 10188 лева. Предмет на оценяемото в пари спорно право са 80 кв.м. незастроена площ от поземления имот, при което данъчната оценка на процесната реална част от имота възлиза на 1 207,46 лева. Съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, цената на иска по чл.108 ЗС е ? от 1 207,46 лева или се равнява на 301,86 лева.
С резолюция на съдията-докладчик от 21.04.2007 год./л.13 от гр.дело № 6487/2007 год./ Софийският районен съд, 32-ри състав е определил държавната такса върху негаторния иск за премахване на огради в размер на 30 лева, т.е. като неоценяем иск.
Настоящата касационна жалба е подадена на 04.04.2012 год., т.е. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/, която редакция на процесуалната норма предвижда критерий, изключващ касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. Меродавна е цената на иска към момента на предявяването му, а в случая тя е под 5 000 лева, което прави касационното обжалване недопустимо по силата на незабавното действие на новата процесуалноправна уредба. За разлика от отменената редакция на чл.280, ал.2 ГПК, която обвързваше касационното обжалване с обжалваемия интерес, недопустимостта на касационното обжалване от 21.12.2010 год. при цена на иска, която не надвишава 5 000 лева, следва както от изричната преходна разпоредба на § 6 от ЗИД на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, така и по аргумент за противното от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, съгласно която разпоредба висящите производства /в т.ч. и касационните дела, образувани по жалби, постъпили до влизане в сила на изменението на закона/ се разглеждат по досегашния ред.
Предвид на това, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК и да прекрати касационното производство като недопустимо.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 37430 от 04.04.2012 год. на Е. М. Б. и М. Б. В. срещу въззивното решение от 01.03.2012 год. по гр.дело № 13894/2011 год. на Софийския градски съд, ІV-в отделение.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 530/2012 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: