О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1214
София, 16.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 966 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Б. С., чрез пълномощника й адвокат С. М., както и от В. Б. Б., П. Б. Б. и Л. Б. С., чрез пълномощниците им адвокат В. М. и адвокат Н. З. против решение от 27.01.2010 г., постановено по гр.д. № 2257 по описа за 2008 на С. градски съд, ІV-а отделение, с което е отменено решение № ІІ-І-54 от 21.04.2008 г. по гр.д. № 5661/2007 г. на С. районен съд, 76-ти състав и е постановено друго за допускане извършването на съдебна делба на партерния етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в дворно място, находящо се в[населено място], район Л., бул.”П.К.Я.” № 30, представляващо УПИ Х-428 от кв.175 по плана на[населено място], местността „Л. ІІІ част/ между съделителите и при права в съсобствеността: Г. П. У. и М. Г. У. – ? ид.ч., П. Б. Б. – 4/12 ид.ч., В. Б. Б. – 1/12 ид.ч. и Л. Б. С. – 1/12 ид.ч.
Ответниците по касационните жалби Г. П. У. и М. Г. У. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че праводателят на ищците и праводателят на ответниците са били съсобственици на имота към 1992 г., а възражението на ответниците за изтекла придобивна давност от 1976 г. с присъединяване владението на наследодателя им Б. Б. е неоснователно по следните съображения: по общото правило на чл.31, ал.1 ЗС всеки от съсобствениците може да си служи с общата вещ, а следователно упражняването на такава фактическа власт не го превръща във владелец, а съответно, за да може този съсобственик да придобие по давност идеалните части на останалите, е необходимо да промени намерението си от държател на вещта за другиго в държане за себе си и тази промяна в намерението да бъде демонстрирана на останалите съсобственици. Ангажираните от ответниците свидетели не дават показания Е. Б. да е отблъснат от владението на имота или да е ограничен по какъвто и да било начин достъпа му до него, а напротив, свидетелите на ищците, които допълват показанията на тези на ответниците, установяват, че Е. Б., а впоследствие синът му А. Б. използват стая в процесния имот. Прието е, че съвкупната преценка на гласните доказателства не установяват промяна в намерението и манифестирането му към праводателите на ищците.
И в двете касационни жалби е поставен въпрос, касаещ пълното кредитиране от съда на две групи противоречиви свидетелски показания. В самостоятелната си касационна жалба Л. С. счита, че по този въпрос липсва съдебна практика. В касационната жалба на В. Б. Б., П. Б. Б. и Л. Б. С. се поддържа, че въззивното решение по въпроса как обосноваването на решението чрез правни изводи, направени въз основа на формално кредитиране на разминаващи се показания на две групи свидетели и без да се обсъждат представени и приети писмени доказателства и възражения на стрините, дови до съотвествие на правните изводи на установените по делото обстоятелства и факти, а не до грешка при формиране на вътрешното му убеждение, противоречи с практиката на ВКС.
Поставеният въпрос е неотносим към мотивите на въззивния съд, а именно, че ангажираните от ответниците /чиято е доказателствената тежест/ свидетели не изнасят в показанията си твърдения за релевантни факти – промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт и демонстрирането й пред останалите съсобственици. Следователно дори да се приеме, поддържаната в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 Т. теза на касаторите, че е следвало да се мотивира некредитиране показанията на свидетелите на ищците, то това не би повлияло на извода на съда, че лицата, заявили възражението за придобивна давност, не са доказали посочените елементи от фактическия й състав. Доводите, че по делото не са допуснати поискани своевременно писмени и гласни доказателства и не са обсъдени приети писмени доказателства и възможната заинтересованост на едия свидетел на ищците, са свързани с касационното основание по чл.281, т.3 ГПК съществено процесуално нарушение, което не подлежи на разглеждане в производството по чл.288 ГПК.
В обобщение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, като касаторите следва да възстановяват направените от ответниците по касационните жалби разноски в настоящото производство в размер на 300 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.01.2010 г., постановено по гр.д. № 2257 по описа за 2008 на С. градски съд, ІV-а отделение.
ОСЪЖДА Л. Б. С., ЕГН [ЕГН], П. Б. Б., ЕГН [ЕГН] и В. Б. Б., ЕГН [ЕГН], тримата от[населено място], бул.”П.К.Я.” № 30 да заплатят на Г. П. У., ЕГН [ЕГН] и М. Г. У., ЕГН [ЕГН], двамата от[населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на 300.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: