О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№191
гр.София, 18.05.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 117/2012 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Д. З. от [населено място], срещу определение № 81 от 11.01.2012 год. по в.ч.гр.дело № 2615/2011 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, с което е потвърдено определение № 554 от 21.10.2011 год. по гр.дело № 790/2011 год. на Провадийския районен съд за прекратяване на производството. С първоинстанционното определение е прието, че ищцата/сега частен жалбоподател/ не е отстранила констатираните нередовности на исковата молба, вкл. като индивидуализира имота, предмет на предявения иск. Посочено е, че не е била приложена скица по действащ план, нито е внесена дължимата държавна такса.
В. съд е потвърдил определението за прекратяване на производството, като е приел, че въпреки даваните й подробни, ясни и конкретни указания, ищцата/частен жалбоподател/ не е уточнила по отношение на кой имот е претенцията й и въз основа на какви факти; не е посочила какво придобивно основание твърди, респ. не е формулирала еднозначен петитум; при положение, че предявява иск за предаване владението на имота, не е представила актуална скица, на която да обозначи в цвят същия и да го индивидуализира с граници; не е посочила цена на иска; не е представила данъчна оценка с оглед определяне на държавната такса.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила – не било насрочено нито едно открито съдебно заседание с участието на страните; пренебрегнати били факти, доказващи отклонения от З./отм./, ППЗТСУ/отм./ и ЗУТ; не било уважено решението от 07.05.1996 год. по гр.дело № 734/1995 год. на Варненския окръжен съд за отмяна на заповед № 263/19.07.1993 год. за незаконно отнемане на част от парцел пл.№ * в кв.* и незаконно изграждане на магазин. Твърди се, че искът е за граници на парцел и за защита на нарушено владение върху него от незаконно изграден и частично съборен /около 25%/ магазин, както и че имотът е индивидуализиран според действащия дворищнорегулационен план от * год. със заверена на * год. скица, както и със скица № * от * год.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че: а/ определението на Варненския окръжен съд не отразява фактическа и правна обстановка и няма мотиви; липсват правни изводи, както и позоваване на задължителна практика на ВС и ВКС или на противоречива съдебна практика; б/ материалноправният въпрос за изхода на делото „съответства на чл.234 на ГПК за съдебна спогодба посочен на стр.3-4 в петитума на исковата молба…”; в/ основание за допускане на касационно обжалване е чл.280, ал.1, т.3 ГПК; г/ отклоненията от Конституцията и законите, отразени в приложенията към исковата молба са доказателства за корупция по смисъла на чл.283 НК; д/ „преименуване на кв.*, наречен по целесъобразност кв.*/или кв.*, */ по заповед на кмета на общината № 46/20.01.2003 г. не е ясно включва ли парцел пл.№ * от кв.* на Д. на П. от * г. видно от приложените 4 бр. скици на имота и част от кв.* към исковата молба на дело № 790/2011 год. на ПРС. Отсъства правна норма за отговорността на съдебен състав от първоинстанционен съд при отклонения от чл.2, 3, 5 и чл.10 от ГПК”; е/ „необходимо е въвеждане на ал.(2) към чл.12 от ГПК с примерно съдържание: „…(2) Съдебният състав при разглеждане и разрешаване на искова молба с писмени доказателства срещу ответник-длъжностно лице, включва експертна правна помощ от Института за правни анализи и изследвания”; ж/ от значение за изхода на делото е материалноправния въпрос за постигане на съдебна спогодба с ответника на основание чл.234 ГПК; обявяване нищожност на неподписано от съдебния състав определение № 81 от 11.01.2012 год. на В., гражданско отделение, І-ви състав в закрито съдебно заседание от 11.01.2012 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение поради следните съображения:
Частната жалбоподателка не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, респ. определения по чл.274, ал.3 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното определение разрешение на процесуалноправни въпроси, касаещи изискванията за редовност на исковата молба по чл.129 ГПК.
Липсва позоваване и на влезли в сила решения или определения на съдилища от страната, постановени по аналогични казуси, в които да се разрешават противоречиво процесуалноправните въпроси, предмет на обжалваното определение на въззивния съд, поради което не е налице и втората предпоставка за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Такава предпоставка би била налице, когато произнасянето на съда е свързано с необходимост от тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката не твърди, че съществуват неясноти, непълноти или противоречия в относимите към процесуалноправния спор разпоредби на чл.127, ал.1, т.т.3-5 и чл.129 ГПК. Съдържанието на понятието „точно прилагане на закона” и на понятието „развитие на правото” е изяснено в т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, като е посочено, че тяхната същност се състои в приносния им характер в правоприлагането при тълкуването на правните норми по конкретни дела или при създаване на съдебна практика по чл.290 ГПК или по чл.124 ЗСВ.
В случая, изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. По тяхната основателност, обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки, но тъй като такива липсват, касационното обжалване на определението не следва да се допуска.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 81 от 11.01.2012 год. по в.ч.гр.дело № 2615/2011 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, по частна касационна жалба в.№ 3167 от 30.01.2012 год. на С. Д. З. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/