О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№30
гр.София, 28.01.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 943/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 6646 от 23.01.2012 год. на С. С. В., Т. П. Г., М. П. Г., И. П. П. и А. С. Г. и по касационна жалба вх.№ 8894 от 30.01.2012 год. на В. Г. С. и В. В. К. срещу въззивното решение от 01.12.2011 год. по гр.дело № 3876/2011 год. на Софийския градски съд, ІІ-ри „д” въззивен състав, с което е отменено решение № І-33-186 от 07.12.2010 год. по гр.дело № 3901/2008 год. на Софийския районен съд, І ГО, 33-ти състав и са уважени предявените срещу касаторите искове по чл.108 ЗС, като е признато за установено, че В. С. В., Р. С. В., М. А. В., Е. Г. С., М. В. Й., Б. М. Й., Л. Б. И. и Ц. Б. У. са собственици на */* идеални части от имот с кадастрален № * с площ от * кв.м. в [населено място], СО-район „Нови Искър”, попадащ в кадастрални листове А-15-2-Г от действащия кадастрален план на [населено място], район „Нови Искър”, планоснимачен район [населено място]/VІІ-*/ и са осъдени жалбоподателите да предадат на ищците владението на имота.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна решението и отхвърляне на предявените искове.
Като основание за допускане на касационно обжалване в първата жалба се сочи противоречие на въззивното решение с решение № 100 от 23.07.2010 год. по гр.дело № 3426/2008 год. на ВКС, ІV г.о., решение № 3 от 09.1994 год. по гр.дело № 2/1994 год. на Пленума на ВС, Постановление № 4 от 15.03.1978 год. по гр.дело № 6/1977 год. на Пленума на ВС, решение № 112 от 05.03.2010 год. по гр.дело № 981/2009 год. на ВКС, ІІ г.о., решение № 124 от 28.04.2010 год. по гр.дело № 709/2009 год. на ВКС, І г.о., решение № 632/2003 год. по гр.дело № 2313/2003 год. на ВКС, І г.о., решение № 3549/1978 год. по гр.дело № 1569/1978 год. на ВС, І г.о., решение № 1281/1995 год. по гр.дело № 1442/1994 год. на ВС, І г.о. и т.12 от тълк.решение № 1 от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС. Втората жалба съдържа доводи, че е налице чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че ревандикационният иск е преждевременно предявен, доколкото предметът на исковото производство е обусловен от преюдициален спор за валидността на решението на поземлената комисия, който е от компетентност на административните съдилища.
Ответниците по касация са на становище, че и двете жалби са процесуално недопустими на основание чл.280, ал.2 ГПК, а по същество, че са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че жалбите срещу въззивното решение са недопустими съгласно чл.280, ал.2 ГПК поради следните съображения:
С исковата молба вх.№ 7528 от 11.02.2008 год. са предявени искове по чл.108 ЗС за предаване владението на общо 108/126 идеални части от посевна площ от * дка, четвърта категория в м.”Л.” в землището на [населено място], съставляваща имот № 099001 по картата на землището, описан в т.12 от решение № 3216/10.11.1998 год. на ПК-район „Нови Искър”. Съгласно скицата от 24.10.2007 год. на л.13 от гр.дело № 3901/2008 год. на СРС, 33-ти състав /срвн., забележката/, имот пл.№ * от действащия кадастрален план отговаря на имот № * от КВС на землището на [населено място] /вж. и молбата от 11.03.2008 год., с която е индивидуализиран имота-л.32/.
От представеното удостоверение изх.№ 21-19-0028 от 08.01.2008 год. на Столична община, район „Нови Искър”/л.12 от делото на СРС/ е видно, че данъчната оценка на целия имот № * от * кв.м. възлиза на 205,30 лева. Съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, цената на иска се определя върху * от данъчната оценка на претендираните общо */* идеални части от имот пл.№ *. След като данъчната оценка на целия имот пл.№ * възлиза на 205,30 лева, цената на иска по чл.108 ЗС е в още по-малък размер и съответно е под 5 000 лева.
К. жалби са подадени при действието на чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията след изменението на същата разпоредба /ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/. Процесуалната норма предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. Меродавна е цената на иска към момента на предявяването му пред първоинстанционния съд. Съгласно чл.56, ал.1 ГПК/отм./ въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или от съда най-късно в първото заседание. В случая, данъчната оценка в удостоверението от 08.01.2008 год. е определяща, както за цената на иска и родовата подсъдност на делото; за дължимата държавна такса, а така също и за допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение. След като цената на иска е под 5 000 лева, касационното обжалване е недопустимо по силата на незабавното действие на новата процесуална разпоредба.
Предвид на това, при условията на иззета компетентност настоящата инстанция следва да върне касационните жалби на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК и да прекрати касационното производство като недопустимо, а жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касация разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство съгласно договора за правна защита от 19.03.2012 год. в размер на 150 лева.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 6646 от 23.01.2012 год. на С. С. В., Т. П. Г., М. П. Г., И. П. П. и А. С. Г., както и касационна жалба вх.№ 8894 от 30.01.2012 год. на В. Г. С. и В. В. К., срещу въззивното решение от 01.12.2011 год. по гр.дело № 3876/2011 год. на Софийския градски съд, ІІ-„д” въззивен състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 943/2012 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Осъжда А. С. Г., ЕГН [ЕГН]; С. С. В., ЕГН [ЕГН]; Т. П. Н., ЕГН [ЕГН]; М. П. Г., ЕГН [ЕГН]; И. П. П., ЕГН [ЕГН]; В. В. К., ЕГН [ЕГН] и В. Г. С., ЕГН [ЕГН] да заплатят на В. С. В., Р. С. В., М. А. В., Е. Г. С., М. В. Й., Л. Б. И. и Ц. Б. У. сумата 150/сто и петдесет/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението може да е обжалва в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/