О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1031
София, 29.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 682 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Б. Т. и И. Б. Т., чрез пълномощника им адвокат В. С., против решение от 8.02.2010 г., постановено по гр.д. № 3126 по описа за 2006 г. на С. градски съд, с което е отменено решение от 17.05.2006 г. по гр.д. № 4686/2004 г. на С. районен съд, 44-ти състав в частта, с която е уважен иска по чл.108 ЗС за 115 кв.м. и е постановено друго за отхвърляне на предявения от С. Б. Т. и И. Б. Т. против Б. А. на науките ревандикационен иск за предаване владението върху 115 кв.м. от дворно място, цялото от 879 кв.м., представляващо имот пл. № 224 /стар пл.№ 485/ в кв.6 /стар кв.23/, находящо се в[населено място] по плана на гара И., при посочени съседи.
Ответникът по касационната жалба Б. А. на науките,[населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Ищците са претендирали, че им е възстановено правото на собственост на посочения имот с влязло в сила решение по адм.д. № 1184/94 г. на СГС на основание ЗВСНОИ по З…., а ответникът е възразил, че е собственик на имота на основание чл.10, ал.2 ЗБАН. Въззивният съд е приел, че имотът е бил отчужден по ЗПИНМ от наследодател на ищците и през 1981 г. е преотреден за нуждите на Б.. Направен е извод, че преди приемане на реституционния закон, имотът е предоставен за оперативно управление на Б. и по силата на чл.10, ал.2 на Закона за Б. е станал собственост на А., без за това да е било необходимо издаване на нарочен акт. Към момента на влизане в сила на реституционния закон, държавата е била прехвърлила правото на собственост върху имота и не са били налице материално-правните предпоставки за неговото реституиране.
Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Считат, че следва да се даде тълкуване на разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗБАН или по-точно дали предоставянето на собственост става по силата на самия закон или това става чрез акт на Н. събрание, с който тези имущества се предоставят в собственост. По поставения въпрос е налице непротиворечива съдебна практика според която трансформацията на собствеността по чл.10, ал.2 ЗБАН е по силата на закона, тъй като за настъпването на този правен резултат не е предвидено изрично издаване на конкретен акт на Н. събрание, както това е посочено в хипотезата на отчуждаване на недвижими имоти на академията /чл.10, ал.3 ЗБАН/ и съответно разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗБАН следва да се разбира в смисъл, че предоставянето на собствеността се извършва непосредствено от народното събрание, т.е. с посочената норма едновременно се признава и предоставя право на собственост. В този смисъл са решение № 795 от 8.08.2003 г. по гр.д. № 701/2002 г., ВКС, ІV г.о., решение № 1106 от 26.10.2006 г. по гр.д. № 1774/2005 г., ВКС, ІV-б г.о. и решение № 645 от 5.10.2009 г. по гр.д. № 6356/2007 г., ВКС, I. г. о. Наличието на непротиворечива съдебна практика по поставения въпрос, изключва приложението на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 8.02.2010 г., постановено по гр.д. № 3126 по описа за 2006 г. на С. градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: