2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
[населено място], 04.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 708 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 21 от 11.04.2012г. на Силистренски окръжен съд по гр.д. № 24/2012г., с което е потвърдено решение № 191 от 14.12.2011г. на Районен съд Дулово по гр.д. № 884/2010г. за допускане на съдебна делба на земеделски имоти – три ниви в землището на [населено място] и [населено място], подробно описани в решението, между З. Х. А., С. Х. Ш., Н. К. Х., А. М. Х. и Е. М. Х. като наследници на Х. Х. М. .
Касационната жалба е подадена от Н. К. Х. и Е. М. Х. и е насочена срещу допускането на делбата на два от имотите: нива с площ *дка и нива с площ * дка в землището на [населено място]. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите изтъкват, че решението е неправилно и необосновано; съдът не е уважил искането им за назначаване на техническа експертиза, която да установи има ли съвпадение между имотите, описани в Протокол № 79 от 03.10.1992г. в размер на * дка и имотите, възстановени с решението на Поземлената комисия от 25.03.1994г. Освен това съдът не е уважил и искането им за изслушване на ищците по поставени въпроси, свързани със съществуването на доброволна подялба на наследствените имоти въз основа на Протокол № 79 от 03.10.1992г.
Ответниците по жалбата не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба на земеделски недвижими имоти останали в наследство от Х. Х. М., починал 1989г., а именно три ниви: нива от * дка, съставляваща имот № * па плана за земеразделяне на [населено място]; нива от * дка, съставляваща имот № * по плана за земеразделяне на същото село и нива от *дка, съставляваща имот № * по плана за земеразделяне на [населено място]. Безспорно е, че страните са законни наследници на посоченото лице и че в негова полза е възстановена собствеността върху посочените имоти. Възраженията на касаторите – ответници по иска са досежно първите два имота, собствеността върху които е възстановена с план за земеразделяне съгласно Решение № 7 от 25.03.1994г. на ПК – Д.. Доводите им се основават на „писмено споразумение за доброволна подялба на недвижим имот” от 21.03.1995г., с което наследниците на Х. Х. са си поделили земеделски земи на наследодателя, описани в Протокол № 79 от 03.10.1992г. на ПК-Д., в размер на * дка, като синът М. получава * дка, дъщерята С. – * дка и дъщерята З. – * дка, а съпругата не получава дял. С протокола, посочен в споразумението, е признато в полза на наследниците правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне върху земи с обща площ * дка. В. съд е отказал да вземе предвид посоченото споразумение, доколкото в него не са обособени обекти на собственост за всеки съсобственик, а е посочена само площ на земите, които се полагат на всеки от тях. Поради това решаващият съд е приел, че съсобствеността върху имотите не е ликвидирана и е допуснал делбата им при законните квоти.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Касационната жалба и приложеното изложение /представено след нарочно указание на съда/ не съдържат ясна и точна формулировка на правен въпрос, от значение за изхода на конкретното дело, решен в обжалваното решение. Следователно липсва общото основание за достъп до касационен контрол. В изложението не е обосновано и нито едно от визираните в закона допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, а именно разрешаване на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, решаването му противоречиво от съдилищата или значение на правния въпрос за точното прилагане на закона и развитието на правото. Без формулирането на материалноправен или процесуалноправен въпрос и без наличието на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК касационно обжалване не може да бъде допуснато – Т. №1/2009г., т.1. Единствените конкретни доводи, заявени от касаторите, са за отказ на съда да събере доказателства – да назначи експертиза и да изслуша обясненията на ищците във връзка със споразумението. Следва да се посочи, че по принцип твърденията за допуснати от съда процесуални нарушения представляват касационни основания по чл. 281 ГПК и имат значение в производството по чл.290 ГПК, което обаче може да се развие само при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Освен това, по делото не е правено искане за изслушване на ищците по реда на чл. 176 ГПК, а първоначалното искане за назначаване на техническа експертиза не е поддържано след постъпване на преписката от службата по земеделие.
Предвид изложеното касационно обжалване на решението следва да бъде отказано.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 21 от 11.04.2012г. на Силистренски окръжен съд по гр.д. № 24/2012г по касационната жалба на Н. К. Х. и Е. М. Х. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: