3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№316
[населено място], 04.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 5344 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Г. от [населено място] срещу определение от 28.03.2013г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. №3905/2013г., с което е оставена без уважение частната й жалба срещу разпореждане на Софийски районен съд, 52 състав от 04.12.2012г. по гр.д. № 52 793/2012г. за прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Жалбоподателката изтъква, че има право да обжалва недопускането си до участие в конкурса, тъй като по този начин е нарушено правото й на труд. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК като поставя правните въпроси:1/ дали участието в конкурс по чл. 89 КТ е правно очакване или право, съответно може ли то да бъде защитавано с иск; 2/ дали опорочаването на фактите от комисията по конкурса не води до незаконосъобразност на конкурса. Счита, че по тези въпроси няма практика на ВКС, а те имат значение за възникването на трудово правоотношение от конкурс.
Препис от частната жалба не е връчван на основание чл. 130 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №52793/2012г. на Софийски районен съд, 52 състав е образувано въз основа на подадена до Върховния административен съд жалба на А. Н. Г. срещу писмо на председателя на конкурсната комисия за провеждане на конкурс за длъжност „директор” на ПУ”Д-р П. Б.”, с което е уведомена, че е не е допусната до участие в конкурса. Административният съд е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд като е изтъкнал, че провежданият конкурс е по Кодекса на труда за заемане на длъжност по трудово правоотношение, поради което споровете са от компетентност на гражданските съдилища.
С разпореждането си от 04.12.2012г. Софийски районен съд е върнал жалбата на А. Г. и е прекратил производството по делото. Приел е, че искането на ищцата за отмяна на отказа да бъде допусната до участие в конкурса е недопустимо, тъй като Кодекса на труда не предвижда възможност недопуснатият до конкурс да търси защита по съдебен ред. Посочил е, че защитата по реда на КТ е допустима при съществуващо или прекратено трудово правоотношение, а в случая ищцата не е придобила качеството работник и не може да защитава свои трудови права.
Софийски градски съд с обжалваното определение е потвърдил преграждащия съдебен акт по съображения, че отказът за допускане до участие в конкурс за заемане на длъжност по трудово правоотношение не подлежи на обжалване по съдебен ред. Поради това жалбоподателката няма право на иск и не би могла да защитава по съдебен ред правното си очакване, свързано с резултата от конкурса.
При горните данни настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Визираната предпоставка за достъп до касационен контрол обхваща хипотези на неяснота на правните норми и необходимост от тълкуването им, липсата на съдебна практика по поставения въпрос или необходимост от промяна на утвърдената съдебна практика. Разрешеният правен въпрос в случая е за допустимостта на иск за отмяна на отказ на конкурсна комисия по 94 КТ да допусне участник в обявения конкурс. В този смисъл са и формулираните от жалбоподателката правни въпроси. Настоящият състав установи, че по този въпрос е налице съдебна практика по чл. 274, ал.3 ГПК. В Определение № 404 от 31.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 343/2012 г., IV г. о., ГК се приема, че актовете на работодателя и на назначената от него комисия по провеждане на конкурс по чл. 89-96 КТ не могат да бъдат атакувани по исков ред и конкретно по реда на чл. 357 – 362 от КТ за разглеждане на трудови спорове. Според определението на закона /чл. 357 КТ/ трудовите спорове са тези относно възникването, съществуването, изпълнението или прекратяването на трудовото правоотношение. А съгласно изричните разпоредби на чл. 96 от КТ, трудовото правоотношение възниква въз основа на конкурса, едва от деня на получаването на съобщението за резултата от конкурса от участника, класиран на първо място от комисията по конкурса – чл. 96, ал. 1 КТ, респ. от деня на писменото уведомяване на следващия в класирането участник в конкурса, когато класираният на по-предно място участник не постъпи на работа в законоустановените за това срокове – чл. 96, ал. 4КТ. Ето защо при действащата нормативна уредба останалите участници в конкурса, извън посочените в чл. 96, ал. 1 и ал. 4 от КТ, не придобиват и не биха могли да придобият качеството на работник или служител, поради което не са процесуално легитимирани да водят трудови спорове срещу работодателя, който е обявил конкурса.
Настоящият състав споделя посочената задължителна практика, която напълно съответства на законовата уредба. При наличие на задължителна съдебна практика не може да се приеме, че въпросът не е разглеждан от съдилищата както поддържа частния жалбоподател, а и обжалваният съдебен акт, с който е прието, че отказът на комисията по провеждане на конкурса да допусне кандидат до участие, не подлежи на съдебен контрол, е съобразен посочената практика. Поради това липсва основание за достъп до касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 28.03.2013г. на Софийски градски съд, ІV-а състав, по ч.гр.д. №3905/2013г., с което е оставена без уважение частната жалба на А. Н. Г. от [населено място] срещу разпореждане на Софийски районен съд, 52 състав от 04.12.2012г. по гр.д. № 52 793/2012г. за прекратяване на производството по делото
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: