2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№143
С., 10.05.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2636 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалби на С. С. К. и Т. Д. К. чрез пълномощника им адвокат А. Ч. против решение № 486 от 23.11.2012 г. и решение от 17.01.2013 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по гр.д. № 1226 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 69 от 15.08.2012 г. по гр.д. № 267/2011 г. на Районен съд-Елена, постановено на основание чл.53, ал.2, изр.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, за приемане за установено по отношение на С. С. К. и Т. Д. К., че В. Н. Х. е собственик на част от имот № * в [населено място], общ.Е. по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-04-145/26.06.2008 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър [населено място], с площ * кв.м., като целият имот е с площ от * кв.м. и тези * кв.м. са заключени между северната спорна граница с имот № * и следващата се такава по скица – приложение № 2 към съдебно-техническата експертиза ва вещото лице М. А. А., която е неразделна част от решението и за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата направените по делото разноски в размер на 545.00 лв.
Ответникът по касационните жалби В. Н. Х. не е подала писмен отговор.
Настоящият съдебен състав констатира, че касационните жалби са процесуално недопустими по следните съображения:
Съгласно чл.280, ал.2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Цената на установителния иск за собственост, вкл. и по чл.53, ал.2 З., се определя при условията на чл.69, ал.1, т.2 ГПК – върху данъчната оценка на вещното право, предмет на исковата защита, а ако няма такава от пазарната му стойност. В случая при придявяване на иска е представена данъчна оценка за имота на ищцата в размер на 209470 лв. /лист 11/, като в молба от 12.08.2011 г. /лист 26/ ищцата е уточнила, че цената на предявения иск за процесните * кв.м. е 411.86 лв. Спорове по цената на иска не са повдигани в срока по чл.70, ал.1 ГПК.
След като цената на иска е под определения в чл.280, ал.2 ГПК размер, то въззивното решение е влязло в сила с постановяването му и съответно окончателно съгласно чл.247, ал.4 ГПК е и решението за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което касационните жалби следва да бъдат оставени без разглеждане като процесуално недопустими, а настоящото производство – прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№ 12199 от 21.12.2012 г. и жалба вх.№ 1507/11.02.2013 г., подадени С. С. К. и Т. Д. К. чрез пълномощника им адвокат А. Ч. против решение № 486 от 23.11.2012 г. и решение от 17.01.2013 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по гр.д. № 1226 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Велико Търново, като ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 2636 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: