3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
[населено място], 11.12.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 526 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. М. К. от [населено място] срещу определение № 12 455 от 24.07.2012г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. №10045/2012г., с което е оставена без уважение частната й жалба против разпореждане от 30.09.2011г. на Софийски районен съд, 46 състав по гр.д. № 44 372/2009г. за връщане на подадената от нея въззивна жалба срещу постановеното по делото решение.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 69, ал.1,т.1, чл. 72, ал.1 и 2 и чл. 261, т.1 ГПК. Иска се отмяна на определението и продължаване на действията по администриране на въззивната жалба.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя на първо място процесуалният въпрос дали при множество кумулативно съединени парични претенции държавната такса за исковото производство следва да се определя и да се събира върху всяка от претенциите съгласно чл. 72, ал.1 ГПК. Сочи, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 379 от 11.05.2010г. по ч.т.д.№ 215/2010г. на І т.о. На второ място е изведен въпросът дали при съединяване на иск за главница и лихва искът за лихвата е евентуално съединен /като обусловен от иска за главницата/ и съответно как се определя държавната такса при това съединяване. Този въпрос според жалбоподателя се решава противоречиво от съдилищата видно от определение № 795 от 26.11.2010г. на Врачански окръжен съд по ч. гр.д. № 726/2010г. Поставен е и трети правен въпрос: дали третото лице, привлечено или встъпило в процеса по реда на чл. 218 и сл. ГПК, представлява насрещна страна по смисъла на чл. 261, т.1 ГПК и съответно следва ли да му бъде връчван препис от въззивната жалба. Този въпрос според жалбоподателя е от значение за точното прилагане на закона и ще допринесе за осъвременяване тълкуването на чл. 261, т.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №44 372/2009г. на Софийски районен съд, 46 състав е образувано по искова молба на [фирма] против П. М. К.-В. с посочено правно основание чл. 415, ал.1 ГПК. Като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано [фирма]. С постановеното на 13.05.2011г. решение по делото ответницата е осъдена да заплати 4094,48лв. главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия и 738,68лв. обезщетение за забава. Постъпилата въззивна жалба от П. К. съдът е оставил без движение с указание за се представи документ за внесена държавна такса 106,88 лв. и още един препис от въззивната жалба и приложенията към нея /за подпомагащата страна/. С молба от 26.07.2011г. жалбоподателката е представила вносна бележка за държавна такса 96,66лв. Съдът е дал указания за довнасяне на разликата от 10,22лв. и отново е указал необходимостта от представяне на препис от въззивната жалба. С молба от 18.08.2011г. жалбоподателката е обосновала защо счита, че дължимата държавна такса е равна на внесената от нея. Съдът дал последна възможност за изпълнение на указанията и с разпореждането от 30.09.2011г.е върнал въззивната жалба поради неотстраняване на нередовностите й.
С обжалваното определение от 24.07.2012 по ч. гр.д. №10045/2012г. Софийски градски съд е потвърдил разпореждането за връщане на въззивната жалба като е изтъкнал съображения, че дължимата държавна такса 106,88 лв. е правилно определена като сбор от *% върху стойността на присъдените суми по всеки от двата иска. Освен това, съдът е счел, че е задължително представянето на препис от жалбата и за подпомагащата страна на ответника по жалбата, тъй като тя се явява насрещна страна по жалбата по смисъла на чл. 261, т.1 ГПК.
При горните данни настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
Липсва противоречие с определение № 379 от 11.05.2010г. по ч.т.д.№ 215/2010г. на І т.о. по въпроса как се определя държавната такса при обективно съединени парични искове – върху сбора от цената на исковете или се определя такса за всеки иск и получените суми се събират. В това определение е разрешен друг въпрос – как се определя държавната такса по заявление по чл. 410 ГПК, с което са иска издаване на заповед за изпълнение за повече от едно вземане. Настоящето производство е исково, а не заповедно и правилата за държавните такси са регламентирани по различен начин – така, чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК предвижда, че по искови молби таксата се изчислява върху цената на иска, а съгласно чл.12 от същата тарифа по заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист се събира такса върху интереса, но не по-малко от 25 лв. Ето защо, даденото в определението разрешение, че държавната такса се определя върху материалния интерес, представляващ сбор от всички претендирани вземания, е неотносимо към настоящия случай. Следва да се посочи, че въпросът за различния начин на определяне на държавната такса за исково производство и за производство по чл. 410 ГПК е засегнат в Определение № 331 от 05.05.2010г. по ч.гр.д.№ 215/2010г. на ІІт.о., а Определение № 640 от 16.07.2010г. по ч.т.д.№ 436/2010г. на І т.о. на ВКС изрично сочи как се определя държавната такса за исковото производство по чл. 415 ГПК. Двете определения са постановени по чл. 274, ал.3 ГПК, представляват задължителна практика за съдилищата и разрешението в обжалваното определение им съответства. Поради това липсва основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Вторият въпрос: дали искът за обезщетение за забава е евентуално съединен спрямо иска за главницата и съответно как се определя държавната такса при това съединяване, не е изрично разрешен от съда, но е прието, че се дължи държавна такса върху цената на всеки самостоятелен иск съгласно чл. 72, ал.1 ГПК. В приложеното определение № 795 от 26.11.2010г. на Врачански окръжен съд по ч. гр.д. № 726/2010г. е развита застъпваната от жалбоподателя теза, че искът за заплащане на мораторна лихва е евентуален, тъй като неговото уважаване и произнасянето по него са обвързани от произнасянето по иска за главницата. Независимо от противоречието между обжалваното определение и посоченото определение на Врачански окръжен съд, касационно обжалване не следва да се допуска, предвид наличието на задължителна практика по въпроса. В Определение № 640 от 16.07.2010г. по ч.т.д.№ 436/2010г. на І т.о. на ВКС се приема, че ако в заповедното производство са били заявени няколко вземания /за главница, мораторна лихва и неустойка/ и съответно искът по чл.415 ГПК е предявен за признаване на установено съществуването на повече от едно вземане, то е налице кумулативно съединяване на исковете; тогава по силата на чл.72, ал.1 ГПК държавната такса се определя върху цената на всеки един иск. О. акт съответства на тази задължителна практика, а и на безспорното в правната теория схващане, че съединяването на акцесорните претенции, каквато е претенцията за мораторна лихва спрямо иска за главницата, е винаги кумулативно, тъй като съдът дължи произнасяне по всяка от тях.
Липсва основание за достъп до касационен контрол и по третия посочен правен въпрос: дали третото лице, привлечено или встъпило в процеса по реда на чл. 218 и сл. ГПК за да подпомага ищеца, представлява насрещна страна по смисъла на чл. 261, т.1 ГПК и съответно следва ли да му бъде връчван препис от въззивната жалба на ответника по иска. Разрешение на въпроса се съдържа в т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК. Прието е, че към жалбата се прилагат преписи според броя на лицата, участвуващи в делото като противна страна, включително и за привлечените и встъпилите трети лица-помагачи на тази главна страна, която е ответник по подадената жалба. При наличието на такава задължителна практика, запазила значението си и при действието на ГПК от 2007г., която е съобразена от въззивния съд, хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е неприложима.
Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 12 455 от 24.07.2012г. на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав по ч.гр.д. №10045/2012г. по частната касационна жалба на П. М. К. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: