3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1120
С., 02.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1033 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. В. Н. против решение № 105 от 1.07.2011 г., постановено по гр.д. № 266 описа за 2011 г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено решение № 254 от 10.03.2011 г. по гр.д. № 1601/2010 г. на Окръжен съд-Варна за отхвърляне на предявения от Д. В. Н. против Л. Р. И., С. С. Р. и Н. Х. Н. иск за приемане за установено, че Н. Х. Н. не е собственик на следния недвижим имот: апартамент №* на етаж втори, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от * кв.м
Ответниците по касационната жалба Л. Р. И. и С. С. Р. оспорват същата по същество, но не са изразили становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират възстановяване на направените разноски.
Ответникът по касационната жалба Н. Х. Н. признава основателността на касационната жалба, но не е изразил становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Искът е предявен против взискателите Л. И. и С. Р. и длъжника Н. Н. по изп.дело № 20103110400181 по описа на ДСИ при СИС на В. за приемане за установено, че Н. Х. Н. не е собственик на процесния апартамен, предмет на изпълнението и е основан на твърденията, че имота е придобит по време на брака въз основа на договорни отношения във връзка с учредяване право на строеж и строителство върху дворно място, в което ищцата е била съсобственик и при доплащане сумата 11350 евро, която е била дарена от майката на ищцата, поради което е нейна лична собственост.
В. съд е приел относно спора дали доплащането е станало с лични средства на ищцата, които факти са признати от ответника Н. Н., че доколкото съществува презумпция за съвместен принос, то при необорването й, следва да се приеме, че жилището е съпружеска имуществена общност, като оборването на презумпцията е в тежест на ищцата. Същата е ангажирала показанията на своята майка, която поддържа, че част от сумата е спестила от продажбата на свой имот и вложила в банка, а друга част от парите взела в заем от близък, за да дари на дъщеря си. Тези твърдения са счетени опровергани от събраните по делото писмени доказателства /разпечатки от службата по вписванията, от които се вижда, че родителите на ищцата не са продавали имоти в процесния период/, което заедно с близката родствена връзка и заинтересоваността й от изхода на делото, са дали основание на съда да не кредитира същите, при което е прието, че доплащането е станало с общи средства. Като подкрепящо този извод е счетено и обстоятелството, че имотът първоначално е бил деклариран от съпрузите като съпружеска имуществена общност и предеклариран от ищцата като нейна лична собственост след образуване на изпълнителното дело срещу съпруга й, след възбраната на недвижимия имот и само месец преди завеждане на делото.
Изложени са съображения, че не следва да се обсъждат оплакванията на ищцата във въззивната жалба, в която за първи път е заявено, че за придобиването на жилището изобщо не е било плащано, които твърдения третият ответник – нейн съпруг, отново е признал, тъй като според забраната на чл. 266, ал.1 от ГПК, във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят нови доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.
К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като счита че е налице противоречива практика по въпросите: 1. наличие на пълна трансформация на лично имущество за получаване на процесния апартамент, свързано с изразената изрична воля на родителите на Д. Н., дъщеря им да има собствено жилище и 2. каква трябва да е преценката на съда – въз основа на фактите по делото относно пълна или частична трасформация на лично имущество или от изложеното от страните. Въпросите са обосновани с тезата на касатора, че не е отчетено, че ищцата е била съсобственик на дворното място въз основа на договор за дарение, поради което не е приложима презумпцията на чл.21, ал.3 СК /чл.19 СК-отм./, както и че средствата не са изплатени на строителя, тъй като същия е предоставил имот, съответстващ на учреденото право на строеж.
Така мотивирани въпросите са неотносими към настоящия спор, доколкото от една страна процесния имот е придобит въз основа на взаимно учредено от съсобствениците право на строеж, а не въз основа на извършено строителство в имот, от който единия съпруг притежава права в съсобствеността, а от друга страна в исковата молба изрично е заявено, че „ищцата заплаща дължимата сума от 11 350 евро с лични средства, дарени й от майка й”, а следователно този факт не е подлежал на изследване в процеса. Представените две съдебни решения – № 115 от 1.03.2006 г. по гр.д. № 696/2005 г., ВКС, І г.о. и № 13 от 4.02.2008 г. по гр.д. № 2430/2007 г. на РС-Пловдив установяват противоречиво разрешаване на въпроса дали е лична собственост или съпружеска имуществена общност идеална част от сграда, израдена без учредено право на строеж в съсобствено на единия съпруг с трети лица незастроено дворно място. В. съд обаче не се е произнасял по този въпрос, доколкото в случая придобиването е въз основа на учредено право на строеж.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
К. следва да заплати на Л. Р. И. направените разноски за процесуално представителство от адвокат Д. К. в размер на 150 лв., както и на адвокат Д. Ж. К., представляваща ответника по жалбата С. С. Р. при условията на чл.38, ал.1, т.2 Закона за адвокатурата, възнаграждение в размер на 150 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105 от 1.07.2011 г., постановено по гр.д. № 266 описа за 2011 г. на Апелативен съд-В..
ОСЪЖДА Д. В. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на Л. Р. И., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] разноски за настоящото производство в размер на 150.00 лв.
ОСЪЖДА Д. В. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на адвокат Д. Ж. К. от Адвокатска колегия-гр.В., [улица] сумата 150 лв. за предоставена безплатна адвокатска защита на ответника по касационната жалба С. С. Р..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: