О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№376
гр.София, 13.11.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 4899/2013 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 18361/27.06.2013 год. на Д. Х. Д. от [населено място] срещу определение № 1774 от 12.06.2013 год. по ч.гр.дело № 1289/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, 10-ти гражд.състав, с което е потвърдено определение № 3416 от 11.03.2013 год. на Пловдивския районен съд, 18-ти гражд.състав за прекратяване на производството по гр.дело № 3352/2013 год.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси, а именно: а/ може ли да се смята, че след като ищецът не е бил и не е могъл да бъде трето заинтересувано лице по заповедното производство по смисъла на чл.216 ГПК, пред него е преграден пътя за друг иск извън този основан на чл.424 ГПК? б/ може ли да се смята, че в качеството си на наследник ищецът /сега частен жалбоподател/ има право на иск против взискателя, само и единствено основаващ се на чл.424 ГПК? и в/ може ли да се смята при посочената от жалбоподателя индиция с исковата молба за липса на поето задължение по търговска сделка между едноличния търговец и [фирма], а именно: липсата на подпис на приемащо /процесната фактура/ лице, че спрямо жалбоподателя действа силата на пресъдено нещо по заповедното производство, основана на чл.410 ГПК или само на това основание – липсата на съществено доказателство за извършена търговска сделка е допустим отрицателен установителен иск, обоснован с чл.124, ал.1 ГПК? Според жалбоподателя, съществува празнота в ГПК относно конкуренцията между иска по чл.424 ГПК за оспорване вземането на длъжника и правото на наследник, конституиран като длъжник по изпълнително дело срещу едноличен или друг търговец, да предяви отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, когато наследникът има обективни доказателства за липсата на претендираните по пътя на заповедното производство търговски взаимоотношения.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Със заповед за изпълнение № 13828 от 17.11.2011 год. по ч.гр.дело № 20303/2011 год. на Пловдивския районен съд, 21-ви гр.състав, издадена на основание чл.411, ал.3 във връзка с чл.410, ал.1, т.1 ГПК, е разпоредено длъжникът [фирма], със законен представител Х. М. Д. от [населено място] да заплати на кредитора [фирма], [населено място] сумата 4 919,04 лева-неплатена цена за продадени стоки по фактура № 414 от 05.08.2008 год., както и сумата 1 878,67 лева-лихва за забава върху главницата за периода от 06.08.2008 год. до 11.11.2011 год.
С разпореждане от 03.02.2012 год. по ч.гр.дело № 20303/2011 год. Пловдивският районен съд, 21-гр.състав е постановил да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила на 01.02.2012 год. заповед за изпълнение, като е прието, че в двуседмичния срок по чл.414, ал.2 ГПК срещу нея не е постъпило възражение.
Длъжникът Х. М. Д. е починал на 21.02.2012 год., като на основание чл.429 ГПК, на негово място по образуваното изпълнително дело № 137/2012 год. на ЧСИ, рег.№ 757 е бил конституиран неговия наследник Д. Х. Д. /сега частен жалбоподател/.
На 26.02.2013 год. Д. Х. Д. е предявил пред Пловдивския районен съд отрицателен установителен иск срещу [фирма], [населено място], че не дължи сумата 4 919,04 лева, представляваща главница, присъдена по ч.гр.дело № 20303/2011 год. на ПРС, 21-ви състав. В исковата молба се твърди, че фактура № [ЕГН]/05.08.2008 год., издадена от [фирма] с длъжник [фирма], не съдържа подпис на лице, получило претендираните с фактурата изделия.
С определение № 3416 от 11.03.2013 год. по гр.дело № 3352/2013 год. Пловдивският районен съд, 18-ти гр.състав е прекратил производството, като е приел, че наследодателят на ищеца не е защитил правата си по реда на чл.414 ГПК, като подаде възражение в двуседмичен срок от връчване на заповедта. Посочено е още, че правоприемникът на длъжника /ищец по предявения иск/ не сочи наличието на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл.424 ГПК.
В. съд е потвърдил определението, като е приел, че след като изпълнителният лист е издаден в заповедно производство, длъжникът може да използва само уредените в същото производство способи за защита, което в случая означава да оспори вземането по реда на чл.424 ГПК, като следва да твърди наличието на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства. Според окръжния съд, щом ищецът се позовава на обстоятелства, които не са новооткрити, а са съществували към момента на приключване на заповедното производство, а именно: липса на подпис на приемащото лице в процесната фактура и отсъствие от страната на едноличния търговец, искът е по чл.124, ал.1 ГПК, но не може да бъде предявен като алтернатива на иска по чл.424 ГПК и е недопустим.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради следните съображения:
Въпросите, формулирани от частния жалбоподател в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не обосновават наличие на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната касационна жалба по същество. Един въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона, ако се отнася до необходимост от изменение на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляване на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие /срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. на О. на ВКС/.
В настоящия случай е налице хипотеза на правоприемство в изпълнителния процес, настъпило след като е бил издаден изпълнителен лист срещу починалия длъжник по заповедното производство по чл.410 и сл.ГПК. Кога изпълнителното производство може да бъде насочено срещу лице, чието име не фигурира в изпълнителния лист като длъжник е посочено изрично в чл.429, ал.2 и ал.3 ГПК. Съгласно ал.втора на чл.429 ГПК, това е случаят с наследниците на починалия длъжник, като законът предполага, че призованите да наследят са приели наследството направо и затова позволява изпълнителният процес да се насочи върху личното им имущество. При смърт на длъжника, на неговите наследници се връчва нова покана за доброволно изпълнение, ако смъртта е настъпила преди спрямо наследодателя да са били предприети изпълнителни действия /чл.428, ал.3 ГПК/.
Частният жалбоподател не се позовава на непълноти, неясноти или противоречия в правната уредба, която регламентира поканата за доброволно изпълнение /чл.428, ал.3 ГПК/, субективните предели на изпълнителния лист /чл.429, ал.2 ГПК/, както и отрицателния установителен иск по чл.424 ГПК, с който длъжникът може да оспори вземането, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението по чл.423, ал.1 ГПК. Съдебната практика приема безпротиворечиво /срвн., решение № 165 от 31.10.2013 год. по т.дело № 1202/2011 год. на ВКС, ТК, І т.о./, че щом длъжникът е пропуснал да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение /чл.414 ГПК/, може да се предяви отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК, с който да се оспори вземането, но само ако се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението по чл.423, ал.1 ГПК или с които не е могъл да се снабди в същия срок.
В обобщение, не е налице хипотеза по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като разглеждането на частната жалба по същество не би допринесло за развитието на правото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1774 от 12.06.2013 год. по ч.гр.дело № 1289/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, 10-ти граждански състав по частна касационна жалба вх.№ 18361 от 27.06.2013 год. на Д. Х. Д. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/