О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1018
гр.София, 27.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 701/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
М. Х. К. и Н. Х. К., и двамата от[населено място], общ.К., обл.К. са подали касационна жалба вх.№ 44 от 01.03.2010 год. срещу въззивното решение № 19 от 21.01.2010 год. по в.гр.дело № 338/2009 год. на Кърджалийския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 118 от 24.07.2009 год. по гр.дело № 275/2008 год. на Момчилградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторите срещу: С. Р. Д., А. Р. Д., А. М. Т. и Ф. М. М. установителен иск за собственост на нива, представляваща имот № 009094 с ЕКАТТЕ 72463 с площ 9.635 дка, ІV категория, в м.”Б.”, при граници и съседи: им.№ 9095-нива на А. К.; имот № 9092-нива на В. Х.; имот № 9093-нива на М. Х.; имот № 9090-нива на наследници на А. М.; имот № 9089-нива на кметство Т.; имот № 9088-нива на А. К.; имот № 9086-нива на А. М.; имот № 9085-нива на кметство Т. и имот № 9374-полски път и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е допусната делба на посочения земеделски имот при следните квоти и между следните съделители: 8/30 идеални части за С. Р. Д.; 8/30 идеални части за А. Р. Д.; 8/30 идеални части за А. М. Т.; 3/30 идеални части за Н. Х. К. и 3/30 идеални части за М. Х. К..
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение, уважаване на предявения от касаторите иск и изключване на спорния земеделски имот от делбената маса.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС по процесуални въпроси с позоваване на решение № 496 от 21.05.2009 год. по гр.дело № 905/2008 год. на І г.о. и решение № 1256 от 14.01.2009 год. по гр.дело № 5329/2007 год. V г.о.; б/ противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос по приложение на чл.79 ЗС с позоваване на решение № 131 от 27.04.2009 год. по гр.дело № 29/2009 год. на Старозагорския окръжен съд и в/ процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – дали е допустим насрещен иск в първата фаза на делбеното производство за изключителна собственост на част от имота, включен в делбената маса?
Ответниците по касация С. Р. Д., А. Р. Д., А. М. Т. и Ф. М. М. са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от ответниците по иска за делба/сега касатори/ насрещен установителен иск за собственост на спорната нива, като е приел, че Н. и М. К. не са доказали, че след 26.05.1998 год./датата на решението на поземлената комисия за възстановяване в полза на наследниците на Р. Г. Д. собствеността в съществуващи стари реални граници/ са променили титула на владението във владение само за себе си, което свое намерение да са манифестирали спрямо другите съсобственици. Прието е било, че част от спорната нива в м.”Б.” се обработва от ищците, а друга част е във владение на ответниците/касатори/, но свидетелите не могат да посочат точните размери на обработваните от страните земи. Районният съд е приел от показанията на свидетеля К., че между страните е имало спорове относно нивата в м.”Б.”, касаещи подялбата й, както през 1998 година, така и по-късно. Прието е, че спорния имот е запазил съсобствения си характер и е допуснал съдебна делба.
Въззивният съд е обезсилил решението в частта, с която е отхвърлен насрещния иск, като е приел, че в тази част същото е недопустимо поради липса на правен интерес от установяването. Посочил е, че във фазата по допускане на делбата-чл.342 ГПК всеки от сънаследниците може да възрази против включването на определени имоти в наследствената маса, като въпросът за собствеността ще се реши със сила на пресъдено нещо. На следващо място, според въззивния съд, докато в основата на иска за делба стои наследяването като правопораждащ факт, ищците по насрещния иск претендират изключителна собственост на основание придобивна давност. Накрая, като ответник по насрещния иск касаторите били привлекли трето лице, което няма качеството на съделител – Ф. М.; последната изгубила правото си на делба с продажбата на наследствените си дялове на ищците по делбения иск.
За да потвърди решението на първата инстанция, в частта, с която е допусната делба на спорната нива, въззивният съд е приел, че от показанията на свидетелите М. К., А. П. и А. К. било установено, че имотът е бил обработван от всички наследници на Р. Г. Д., докато свидетелите В. И., А. С. и Д. К. са дали неубедителни и непоследователни показания и не установяват продължило и след 1998 год. владение на нивата от ответниците/касатори/.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.96, ал.2 З./отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по чл.290 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното въззивно решение разрешение на материалноправни и процесуалноправни въпроси.
Липсва предпоставката и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Решение № 496 от 21.05.2009 год. по гр.дело № 905/2008 год. на ВКС, І г.о. третира правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху земеделска земя, включена в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от лица, по отношение на които с решение на ОСЗГ е било признато правото на възстановяване на собствеността, но административната процедура не е приключила със заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочено е, че страните спорят относно наличието на предпоставките за трансформиране на правото на ползуване на праводателя на ответниците в право на собственост съгласно § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. за продължаване процедурата по възстановяване на собствеността с издаване на заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за индивидуализиране на имота. По възражението на ответниците за придобиване на имота на основание чл.79, ал.2 ЗС, съставът на ВКС, І г.о. е приел, че до приключването на административната процедура индивидуализацията на имота не може да се осъществи, което прави невъзможно приложението на института на придобивната давност.
Следователно, коментираното решение на ВКС, І г.о. не е относимо към настоящия казус, тъй като процесуалноправния въпрос по него е за допустимостта на насрещен установителен иск за собственост на имот, който е предмет и на първоначалния иск за допускане на съдебна делба.
Решение № 1256 от 14.01.2009 год. по гр.дело № 5329/2007 год. на ВКС, V г.о. също е неотносимо. То е посветено на възражение на общината-ответник по приложението на § 1 от Закона за допълнение на ЗС /ДВ, бр.46 от 2006 год./, с което е спряна давността за придобиване на държавни и общински имоти за срок от седем месеца, считано от 31.05.2006 год. Посочено е, че въззивният съд не е преценил дали ищците са могли да се позовават на десетгодишна придобивна давност спрямо общината, след като искът е предявен на 17.05.2006 год., когато давностният срок не е бил изтекъл и течението му е било спряно за времето от 31.05.2006 год. до 31.12.2006 год. и в който период – на 21.08.2006 год. е съставен констативния нотариален акт за собственост на общината.
Решение № 131 от 27.04.2009 год. по гр.дело № 29/2009 год. на Старозагорския окръжен съд има за предмет спор за собственост върху имот, който макар и възстановен по ЗСПЗЗ, не попада в обобществена при масовизацията земя, поради което е прието, че за него не се прилага чл.5, ал.2 З.. Възражението за придобиване по давност е намерено за основателно и предвид неприложимостта на ограниченията по ЗРПВПННИ/отм./, Указа за регулиране на правните сделки с недвижими имоти от 1962 год. и на чл.29 ЗСГ/отм./.
Формулираният с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване процесуалноправен въпрос не се обхваща от хипотезите, които се обхващат от чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Оплакванията за съществени нарушения на съдопроизводствените правила с отказа на въззивния съд да се произнесе по основателността на насрещния установителен иск за собственост и с отказа да допусне да бъде преразпитан свидетеля А. М. С. са твърдения за евентуални пороци на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ ГПК. Разглеждането на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК не би допринесло за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не би помогнало за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването на разпоредбите на чл.211, чл.266, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК или на чл.79 ЗС.
В обобщение, липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 19 от 21.01.2010 год. по в.гр.дело № 338/2009 год. на Кърджалийския окръжен съд по жалба вх.№ 44 от 01.03.2010 год. на М. Х. К. и Н. Х. К., и двамата от[населено място], общ.К., обл.К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/