О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№208
гр.София, 30.03.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 77/2012 година
Производството е по чл.288 и по чл.274, ал.1, т.2 във връзка с чл.248 ГПК.
В. Д. П. от [населено място] е подала касационна жалба вх.№ 6715 от 08.08.2011 год. срещу въззивното решение № 166 от 27.06.2011 год. по в.гр.дело № 318/2011 год. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 87 от 10.02.2011 год. по гр.дело № 408/2010 год. на Хасковския районен съд. С първоинстанционното решение е бил уважен предявения срещу жалбоподателката иск по чл.108 ЗС за предаване владението на самостоятелен обект с идентификатор * с предназначение склад с площ * кв.м., находящ се на първо ниво в сградата, построена в ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], на етажните собственици – К. Х. П., Г. Л. Д., Д. Г. С., И. Й. Х., Й. Д. Г., В. К. С., Т. А. Т., Д. Д. Т., К. И. К., Т. З. Р., М. П. Г. и Г. Х. Т.. Със същото решение е бил отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу ищците по иска по чл.108 ЗС насрещен иск за сумата 2 850 лева, представляваща стойността на извършени от нея подобрения в склада, изразяващи се в: алуминиева врата; желязна конструкция, разделяща помещението на две и дървен материал за под; боядисване на помещението и боя; * кв.м. балатум; * кв.м. мокет и вложен труд.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/необходимост от служебно назначаване на експертиза по въпроса дали в цената на отделните обекти се включва и стойността на придадените към тях идеални части от общите части на сградата, както и кои са тези общи части и дали процесният имот влиза в тях с позоваване на тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 год. по гр.дело № 11/1983 год. на ОСГК на ВС; б/ противоречие с решение № 632 от 23.09.2009 год. по гр.дело № 2022/2008 год. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 1708 от 04.10.1995 год. по гр.дело № 1928/1994 год. на ВС, ІV г.о.; решение № 2192 от 17.10.1966 год. по гр.дело № 1525/1966 год. на ВС, І г.о.
Подадена е и частна касационна жалба вх.№ 9548 от 28.11.2011 год. на В. Д. П. срещу определението от 11.10.2011 год., с което е допълнено решение № 166 от 27.06.2011 год. по в.гр.дело № 318/2011 год. на Хасковския окръжен съд, като жалбоподателката е осъдена да заплати на ищците по делото сумата 500 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответниците по касация са на становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че спорният имот представлява обща част и през годините се е ползвал от собствениците на апартаменти в сградата за различни нужди. Възприет е извода на първоинстанционния съд, че ответницата/сега касатор/ се намира в имота и е ползвала същия в качеството на наемател, а не като фактически владелец с намерение за придобиването му по давност. Позовал се е на взетите от общото събрание решения за определяне на наемната цена на това помещение и нейната корекция за 2008 и 2009 год., както и обстоятелството, че от април 2009 год., след снабдяването си с констативен нотариален акт за собственост, ответницата/касатор/ преустановила плащането на наемната цена и от тази дата демонстрирала собственическо поведение, което не може да обоснове придобиване на имота по давност. Посочено е, че въззивният съд споделя изцяло мотивите и изводите на районния съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение.
Не е налице и предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, въпросът е разрешаван противоречиво, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК.
Жалбоподателката се позовава на раздел ІV от мотивите на тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 год. по гр.дело № 11/1983 год. на ОСГК на Върховния съд, и по-специално на онази част от тях, в която е посочено, че в цената на отделните обекти в сградата, които може да имат самостоятелно юридическо съществуване – жилища, ателиета, гаражи, магазини и други, се включва и стойността на придадените към тях идеални части от общите части на сградата. Оттук извлича и касационно основание за процесуална незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, като поддържа, че окръжният съд следвало да назначи служебно техническа експертиза, за да се изясни дали цената на отделните обекти включва и придадените към тях идеални части от общите части на сградата и да се отговори на въпроса дали процесният обект е обща част или има самостоятелно юридическо съществуване.
В мотивите на първоинстанционното решение /към които съгласно чл.272 ГПК изцяло препраща въззивният съд/ е прието за установено /според показанията на свидетелите Х. Б. А. и Р. Р. Б./, че още при закупуването на отделните апартаменти, на собствениците било обяснено, че стаята е била включена в конструкцията на блока, а стойността й – в цената на апартаментите. А това означава, че при определяне статута на процесното помещението като обща част на етажната собственост се е изхождало и от указанията в тълкувателното решение критерий, което изключва твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен въпрос. Друг е въпроса дали съдът е бил длъжен да назначи служебно техническа експертиза или е могъл да достигне до горепосочения извод въз основа на свидетелски показания. Съществена за настоящото производство по селектиране на касационните жалби по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК е липсата на противоречие на въззивното решение с тълкувателния акт.
Отделно от това, с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не са изложени правни съображения за необходимост от промяна на съществуващата по въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд съдебна практика или за нейното осъвременяване, съответно за наличието на непълноти, неясноти или противоречивост на правната уредба, което да налага тълкуване на конкретни правни разпоредби по реда на чл.290 ГПК/срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/. В тълкувателния акт е посочено, че „точното прилагане на закона” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се отнася до изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото.
В случая, формулираните с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси по своята същност представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, по които обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускан на касационно обжалване.
На последно място, с изложението жалбоподателката не е представила копия от цитираните от нея решение № 632 от 23.09.2009 год. по гр.дело № 2022/2008 год. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 1708 от 04.10.1995 год. по гр.дело № 1928/1994 год. на ВС, ІV г.о., решение № 2192 от 17.10.1966 год. по гр.дело № 1525/1966 год. на ВС, І г.о., решение от 03.06.2010 год. по гр.дело № 5685/2009 год. на Старозагорския районен съд, решение от 16.08.2010 год. по гр.дело № 4208/2007 год. на Варненския районен съд, решение от 02.02.2009 год. на Кюстендилския окръжен съд/без номер на делото/ и решение от 17.07.2009 год. по гр.дело № 272/2008 год. на Елховския районен съд. Липсата на копия от решенията не позволява да се прецени доколко е налице произнасяне по аналогични с процесния казуси, за да се повери наличието на противоречиво разрешаван материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Специално по отношение на цитираните решения на окръжни или районни съдилща не е ясно и дали са окончателни съдебни актове.
В обобщение, не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а определението от 11.10.2011 год., с което жалбоподателката е била осъдена да заплати на ответниците по касация разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 500/петстотин/лева е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по касация направените от тях в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500/петстотин/лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 166 от 27.06.2011 год. по в.гр.дело № 318/2011 год. на Хасковския окръжен съд по жалба вх.№ 6715 от 08.08.2011 год.
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 11.10.2011 год. по в.гр.дело № 318/2011 год. на Хасковския окръжен съд по чл.248 ГПК.
Осъжда В. Д. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.1 да заплати на К. Х. П., Г. Л. Д., Д. Г. С., И. Й. Х., Й. Д. Г., В. К. С., Т. А. Т., Д. Д. Т., К. И. К., Т. З. Р., М. П. Г. и Г. Х. Т. от [населено място] сумата 500/петстотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/