О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1141
София, 02.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 855 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Д. Н., Д. Л. Д., П. Л. Д., М. Д. П. и В. Д. К., чрез пълномощника им адвокат С. Л., против решение № 250 от 1.03.2010 г., постановено по гр.д. № 549 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Варна, с което е оставено в сила решение № 3087 от 10.11.2008 г., поправено с решение № 337 от 9.02.2009 г. по гр.д. № 7582/2007 г. на Районен съд-Варна, ХІІ състав за отхвърляне на предявения от Л. Д. Н. /починал в хода на възивното производство на 15.05.2009 г. и заместен от М. Д. Н., Д. Л. Д. и П. Л. Д./, М. Д. П. и В. Д. К. иск за признаване за установено, че И.С. В. и Е. Д. В. не са собственици на 600/1027.31 кв.м. ид.ч. от ПИ №№ 112 по КП на м.”Т.” от 1987 г. с площ 1027.31 кв.м.
Ответниците по касационната жалба И. С. В. и Е. Д. В., чрез пълномощника си адвокат М. Р. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Доводите в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са свързани с извода на въззивния съд, че на ответника И.В. е валидно предоставено правото на ползване върху процесния имот. По този спор съдът е приел, че представеното по делото копие от протокол № 13 от проведено на 23.11.1988 г. заседание на ИК на ОбНС[населено място], установява, че с решение № 21804-9 са одобрени направените предложения за предоставяне общо на 22 места по одобрения списък, а под № 24 в него е вписан И.С. В. за имот от 900 кв.м., находящ се в м.”В.” с граници: Ст.В., Ст.С. и път. Въпреки, че издаденото въз основа на протокола удостоверение № 24/6.12.1988 г., в което е вписано, че имотът е в местността „Т.”, е неавтентично, то правото на ползване се предоставя с решение на ИК на ОбНС, а следователно установено е валидно предоставяне за имота в м.”В.”. При обсъждане на експертните заключения, писмени доказателства за извършени разпоредителни сделки със съседните на процесния имот, записвания в разписния лист към КП от 1987 г. и предвид обстоятелството, че първоначалното записване на имота е извършено преди одобряване на списъците за предоставяне на имота с протокол № 13/1988 г. е направен извод за идентичност между имота предоставен на И. В. с протокол № 13/1988 г. и процесния имот.
Касаторите считат, че съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, а именно относно валидността на отстъпеното право на ползване и законосъобразното му трансформиране в право на собственост, като относно придобиването на правото на ползване на ответниците изводите на въззивния съд противоречат на приложената съдебна практика. Касационният съд не констатира наличие на противоречиво разрешаване правен въпрос. И в трите, приложени от касаторите съдебни решения е прието, че не е било налице надлежно предоставено право на ползване върху имота предмет на спора, но въз основа на контретните доказателства и факти, установени по тези дела. Липсва съвпадение на някое от доказателствата, обосновали съответните фактически изводи, а съответно не е налице и противоречие по поставения правен въпрос относно валидното придобиване на право на ползване.
Касаторите считат, че съдът се е произнесъл и по съществен процесуално правен въпрос, а именно задължението на съда да извърши преценка и обсъждане на всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, от което зависи правилността на постановения съдебен акт. Твърдението е, че в нарушение на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения, а именно експертното заключение следва да се обсъди в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, особено ако са изслушани няколко заключения и е налице различие в мнението на експертите досежно идентичността на процесния имот. По същество доводите са свързани с касационното основание „съществено процесуално нарушение” по чл.281, т.3 ГПК, въз основа на което се преценява законосъобразността на въззивното решение при постановяване на касационното решение, но същото е неотносимо към преценка основанията за допускане на касационно обжалване.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение на В. окръжен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 250 от 1.03.2010 г., постановено по гр.д. № 549 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: