1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
[населено място], 08.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 550 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. П. И., С. П. С., Д. А. К., И. А. Д., Ц. И. Г. и Й. Г. Н. чрез пълномощника им адв. С. срещу определение №307 от 05.10.2011г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение по гр.д. № 778/2011г., с което е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на определение № 12 от 07.02.2011г. по гр.д. № 106/2010г. на ВКС, І г.о.
Жалбоподателите намират възприетото в обжалваното определение становище за недопустимост на молбата за отмяна за неправилно. Поддържат, че пред ВКС е депозирана не молба за отмяна, а частна жалба срещу определение № 12 от 07.02.2011г. като изложените в жалбата съображения са за незаконосъобразност поради нарушение на процесуални норми; внесена е държавна такса 15 лв. като за частна жалба. С оглед на това считат, че Върховния касационен съд неправилно е квалифицирал частната жалба като молба за отмяна по чл. 303 ГПК. Искат отмяна на определението и произнасяне по съществото на частната жалба.
Ответниците по частната жалба А. и Ц. Г. поддържат становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
По същество е неоснователна.
Производството по материалноправния спор между страните е приключило с определение №1012 от 12.11.2010г. на Върховния касационен съд, І г.о, по гр.д. № 106/2010г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на решение на Варненски окръжен съд по гр.д. № 837/2009г. След това с определение № 12 от 07.02.2011г. по същото дело съставът на ВКС се е произнесъл по молба на ответниците по касация за присъждане на разноски и е осъдил касаторите /сега частни жалбоподатели/ да заплатят на ответниците по касация 350 лв. разноски по делото.
На 28.04.2011г. е постъпила „жалба” от касаторите, в която се навеждат съображения за неправилност на определението от 07.02.2011г. Твърди се, че съдът не е изпълнил задълженията си да изпрати копие от молбата на ответниците за представяне на отговор; отправя се искане за отмяна на определение № 12 от 07.02.2011г. като незаконосъобразно. По жалбата е внесена държавна такса 15 лв. и същата е изпратена на ВКС. С разпореждане на председател на отделение във ВКС от 22.06.2011г. молбата е върната на Районен съд Варна за привеждане в съответствие с чл. 306, ал.1 ГПК – за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303 ГПК и за довнасяне на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 10лв. С молба от 11.07.2011г. ищците по делото са представили документ за довнесена такса и са уточнили, че молбата за отмяна се основава на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК – нарушаване на правото им на участие в производството по допълване на определението в частта за разноските.
С обжалваният съдебен акт съставът на Върховния касационен съд е приел, че е сезиран с молба за отмяна на определение постановено по реда на чл. 248 ГПК за присъждане на разноски, което не разрешава правен спор и по което не се формира сила на присъдено нещо. Затова е направил извод, че определението не подлежи на отмяна по извънредния способ, уреден в чл. 303 и сл. ГПК и е оставил молбата без разглеждане.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение счита обжалваното определение за законосъобразно. Първо, по повдигнатия въпрос дали подадената от ищците „жалба” представлява частна жалба срещу определението за разноските или молба за отмяна, както е приел предходният състав. Вярно, че в жалбата са изложени съображения за неправилност на определението поради процесуални нарушения и е поискана отмяната му. Същевременно ясно е, че определението на състава на ВКС, с което след недопускане на касационно обжалване се произнася по искане за присъждане на разноски, не подлежи на обжалване – чл.248, ал.3, пр.2 ГПК /тъй като не подлежи на обжалване самото определение по чл. 288 ГПК/. С оглед на това т.нар. „жалба” е била квалифицирана като молба за отмяна на определението, тъй като само по пътя на отмяната могат да бъдат атакувани неподлежащи на обжалване съдебни актове. Освен това, жалбоподателите са се съгласили с тази квалификация като не са възразили срещу указанията за отстраняване нередовности на молбата за отмяна, а са представили уточнение, в което са конкретизирали на коя хипотеза на чл. 303, ал.1 ГПК се позовават. Следователно съставът на ВКС се е произнесъл по искането, с което е бил сезиран.
Второ, следва да бъдат споделени съображенията, че определението, с което се присъждат разноски, не може да бъде отменяно чрез способа на чл.303 и сл. ГПК. То не може да бъде приравнено на влязло в сила решение по смисъла на закона, тъй като не разрешава правен спор и не се ползва със сила на присъдено нещо.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №307 от 05.10.2011г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение по гр.д. № 778/2011г., с което е оставена без разглеждане молбата на Я. П. И., С. П. С., Д. А. К., И. А. Д., Ц. И. Г. и Й. Г. Н. чрез пълномощника им адв. С. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на определение № 12 от 07.02.2011г. по гр.д. № 106/2010г. на Върховния касационен съд, І г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: