2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1015
С., 09.11.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 838 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. С. С., чрез пълномощника му адвокат К. М., против решение № 62 от 16.03.2011 г., постановено по гр.д. № 42 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е оставено в сила решение № 194 от 5.05.2005 г. по гр.д. № 204/2002 г. на Районен съд-Троян за отхвърляне на предявения от М. С. С. против Ц. И. Д., К. И. Ч., М. Х. Д., И. И. Д. и Х. И. Д. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на внасяне в ТКЗС С. С. С., поч. 7.10.1987 г. е бил собственик на нива в местността „Р. л.”, землището на [населено място], заснета с № * по картата на землището, при граници: от две страни дере, Н. Г., път и дере.
Ответниците по касационната жалба Ц. И. Д., К. И. Ч., М. Х. Д., И. И. Д. и Х. И. Д. не са изразили становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
В. съд е приел, че спорът е основан на твърденията на ищеца, че имотът, възстановен на наследниците на И. Д. С., но попада и е част от имот на неговия наследодател. Изложени са съображения, че единственото доказателство, че процесния имот е бил собственост на наследодателя на ищеца е приложената клетвена декларация от 29.07.1992 г., която е поправена не по установения от закона начин – не е посочено, кой е извършил поправката на границите на имота /първоначално с машинописен текст е било записано: „граници: от две страни дол, път и река Б. О.”, които граници са посочени и в заявлението до ПК [населено място] с вх.№ 2210/26.02.1992 г., а поправените граници са записани, както следва: от 1 страна дол, I път, път и река Б. О./. Проследен е процесът по възстановяване на собствеността и нанасяне в картата на землището на имотите и са обсъдени свидетелските показания, като е счетено, че свидетелите Д. Ч., С. С. и Г. не установяват границите на имота, за който твърдят, че е владян от наследодателя на ищеца, а останалите свидетели сочат, че С. е имал имот от пътя надолу към реката, но не и от пътя нагоре. Категорично тези свидетели заявяват, че имота над пътя нагоре е на И. С.. Тази оценка на доказателствата е мотивирала извода, че ищецът не е доказал посредством пълно и главно доказване твърдението си, че неговият баща С. С., поч. на 7.10.1987 г. е бил собственик на нива от 380 * в м.”Р. л.” в землището на [населено място] към момента на образуване на ТКЗС през 1957 г. при посочените граници.
На първо място касаторът прави довод за нищожност на съдебното решение, тъй като същото му е връчено без да е подписано от съдиите. Съдържащият се в кориците на делото съдебен акт е подписан от постановилия го съдебен състав, а факта, че копието, което е изпратено на страната не съдържа подписи, е изцяло неотносим при преценка действителността на съдебното решение.
К. се позовава и на противоречива съдебна практика по въпросите: 1. за незачитане на юридическата сила на решението на поземлената комисия, като в случая съдът не е признал решенията на ПК-Т., приложени от ищец и тяхното конститутивно действие, което може да се обори само по исков ред; 2. за допустимостта и основателността на иск за установяване на право на собственост върху земеделска земя към датата на внасянето в ТКЗС преди изготвяне на плана за земеразделяне. Поставените въпроси са изцяло неотносими към предмета на настоящото производство и съответно произнасянето на въззивния съд, а именно – установяване правото на собственост на наследодателите на коя от страните съответства в старите си реални граници на процесния имот.
Твърдението, че не е съобразена практиката по решение № 134 от 7.04.2010 г. по гр.д. № 813/2009 г., ВКС, ІІ г.о., решение № 526 от 11.06.2010 г., решение № 288 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1145/2009 г. не е свързано с формулиран правен въпрос и не следва да се обсъжда.
Твърдението за незачитане и несъобразяване с всички доказателства по делото и едностранчив подход при анализа на доказателствения материал е свързано с касационното основание по чл.281, т.3 ГПК съществено процесуално нарушение и не подлежи на разглеждане в производството по чл.288 ГПК.
Поддържа се и, че важен материално правен и процесуален въпрос за развитието на правото и за точното прилагане на закона е правилното разрешаване на споровете по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като от това производство зависи успеха на поземлената реформа в Република България и подобряването на материалното положение на българския народ. Въпросът не е свързан с правен проблем, а със социалните последици от неуважаване на иска и е извън приложното поле на чл.280 ГПК.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62 от 16.03.2011 г., постановено по гр.д. № 42 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Ловеч.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: