3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
[населено място], 27.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 175 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 486 от 21.10.2011г. постановено от Софийски окръжен съд по гр.д. № 462/2011г., с което е потвърдено решение № 69 от 12.04.2011г. по гр.д. № 559/2009г. на Самоковски районен съд за допускане на съдебна делба на недвижим имот в [населено място], а именно: поземлен имот от * кв.м. с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], представляващ УПИ * от кв. * по регулационния план на селото, заедно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с площ * кв.м с идентификатор *, стопанска сграда/плевня/ с площ * кв.м. с идентификатор * и допълнителна стопанска сграда с масивен гараж с площ * кв.м. с идентификатор * между съделители и при квоти: * идеални части за Д. К. Д. и В. Н. Д. общо; * ид.ч. за Д. К. Д. и * ид.ч. за Х. К. Д..
Касационната жалба е подадена от съделителя Х. К. Д. чрез пълномощника му адв. Г.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС с позоваване на три съдебни решения.
Ответниците по касационната жалба не са представили писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й. Обект на делбата е дворно място в [населено място] с построените в него жилищна сграда и други сгради. Безспорно е установено, че имотът е бил съсобствен между съделителя Х. К. Д. с дял * и наследодателите К. и Й. И., които при условията на съпружеска имуществена общност са притежавали останалата * ид.ч. Вследствие наследяване на К. И., починал 1994г. и извършена продажба от Й. И. на притежаваната от нея след смъртта на К. И. * ид.ч. в полза на Д. К. Д. /по време на брака му с В. Н. Д./, то квотите на съделителите понастоящем са тези, при които е допусната делбата.
Предявено е възражение от касатора Х. Д. за възстановяване на запазената му част от наследството на К. и Й. И., накърнена с извършено от тях дарение в полза на съделителя Д. Д.. Дарението касае недвижим имот – жилищна сграда, построена въз основа на право на строеж върху парцел * от кв. * по плана на [населено място], който имот не е включен в делбата. Първоинстанционният съд с определение е оставил без разглеждане възражението. В мотивите си въззивният съд е изтъкнал, че възражението не следва да се разглежда по съображения, че не би довело до промяна на квотите в съсобствеността на процесния имот. Това е така, защото при основателност на възражението дареният имот или ще се върне в наследството и следователно ще е съсобствен, но няма да се дели, или ще следва наследникът със запазена част да бъде възмезден в пари.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. не е формулирал изрично правен въпрос, решен от съда по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, но от наведените доводи може да се изведе въпросът дали в делбеното производство следва да бъде разгледано възражение за накърняване на запазена част чрез дарение когато имотът, обект на дарението, не е предмет на делбата. За удостоверяване противоречивото разрешаване на въпроса са представени три решения на състави на ВКС.
Решение № 599 от 17.11.2003г. по гр.д. № 240/2003г. на І г.о. на ВКС постановява, че когато са налице законовите условия заветникът или надареният да задържи имота, той следва да бъде осъден да заплати на наследника със запазена част нейната парична равностойност по време на намаляването, без това да е изрично поискано. Видно от изложената фактическа обстановка, че именно завещаният имот е обект на делбата по делото. С оглед на това решението е неотносимо към настоящия спор. Същевременно, изложените в него разсъждения, че когато бенефициерът може да задържи имота с оглед чл. 36 ЗН, то делба не се допуска; съответно ако не може да го задържи се допуска делба на имота при части по закон, а на надарения се присъжда стойността на разполагаемата част, напълно подкрепят тезата на въззивния съд, че разглеждането на възражението по чл. 30 ЗН не може да се отрази на квотите, при които се допуска делба на наследственото имущество, което не е обект на дарението.
Решение № 1144 от 26.11.2008г. по гр.д № 4899/2007г. на Vг.о. и Решение № 1407 от 19.01.2009г. по гр.д. № 6054/2007г. на ІІг.о. разглеждат искове по чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на дарения, които са предявени самостоятелно, извън делбеното производство и обсъждат начина на формиране на наследствената маса и извършването на намалението. Следователно те също нямат отношение към релевантния за настоящия спор въпрос.
В съответствие с изводите на въззивния съд следва да се отбележи, че постановеното решение не препятства защитата на правото на касатора за възстановяване на запазената му част, накърнена с дарението, която защита може да бъде осъществена в отделно производство.
В обобщение не са налице сочените предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 486 от 21.10.2011г. постановено от Софийски окръжен съд по гр.д. № 462/2011г. по касационната жалба на Х. К. Д. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: