О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№14
гр.София, 07.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 898/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. Н. П. и С. Д. Е.-П. от[населено място] са подали касационна жалба вх.№ 15758 от 29.04.2010 год. срещу въззивното решение № 386 от 26.03.2010 год. по в.гр.дело № 65/2010 год. на В. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените срещу касаторите искове.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие на въззивното решение с тълк.решение № 3 от 15.07.1993 год. по гр.дело № 2/1993 год. на ОСГК на ВС, решение № 2268 от 17.11.2004 год. по гр.дело № 2105/2003 год. на ВКС, ІV г.о., решение № 983 от 11.11.2008 год. по гр.дело № 3648/2007 год. на ВКС, І г.о. и решение № 487 от 22.06.2007 год. по гр.дело № 176/2006 год. на ВКС, ІV г.о. по въпроса за последиците от неприлагането на влезли в сила регулационни планове в шестмесечния срок по § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ и отпадането на тяхното действие съгласно § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ относно имоти частна собственост и б/ противоречие на въззивното решение с решение № 1799 от 18.11.2002 год. по гр.дело № 2126/2001 год. на ВКС, ІV г.о., тълк.решение № 3 от 15.07.1993 год. по гр.дело № 2/1993 год. на ОСГК на ВС, решение № 1248 от 03.11.1992 год. по гр.дело № 974/1992 год. на ВКС, ІV г.о. и решение от 06.11.2007 год. по гр.дело № 365/2007 год. на С. окръжен съд по въпроса за вида на исковата защита при несъответствие на границата по одобрената кадастрална карта и предходен неприложен регулационен план.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С първоинстанционното решение № 3351 от 12.11.2009 год. по гр.дело № 9829/2008 год. на В. районен съд, 7-ми състав са отхвърлени предявените от С. К. С. и Р. Г. С. срещу касаторите искове по чл.108 и чл.109 ЗС, съответно: за предаване владението върху 33.655 кв.м. от вилно място-реална част от имот пл.№ 1122 в кв.44, п.ХХІІІ, с нов идентификатор ПИ № 10135.2564.802 в[населено място], м.”Е.”, ул.”16-та” № 17 и за преустановяване на действията, пречещи на ищците да упражняват правото си на собственост върху същата част от имота, чрез преместване на построената от ответниците/сега касатори/ ограда съответно на 1.98 м в единия край и 2.32 м в другия край. Районният съд е приел, че тъй като регулацията от 1961 год. не е приложена, същата е прекратила действието си по отношение на спорната реална част между имотите с №№ 801 и 802 и ищците не са придобили правото на собственост върху тази част. Приел е също така, че ответниците са изградили оградата на мястото на съществуваща такава преди три години и тя е поставена на регулационната линия по действащата кадастрална карта, но с 2.15 м навътре в имота по регулационната линия от 1961 год., която регулация не е приложена.
Въззивният съд е отменил решението на първата инстанция и е уважил исковете, като ответниците/касатори/ са били осъдени да предадат владението върху реална част от вилно място, представляващо УПИ ХХІІІ-122 в кв.44 по плана от 1961 год. и идентификатор 10135.2564.802, с площ заключена между точки А-Б-В-Г-А, оконтурена със син и жълт цвят и щрихована в червено на скицата към заключението на вещото лице /л.67 от делото във В./, както и да преместят масивната ограда, построена по линията с жълт контур между точки В-Г на скицата към заключението. Съдът е приел, че не съществуват стари имоти, за които са образувани съответно парцели /сега УПИ/ ХХ-1122 и ХХІІІ-1222 и имотна граница между тях, спрямо която чрез провеждане на дворищната регулация да е било възможно придаване на места при урегулирането на съседните парцели, а при неприложена регулация, фактическата граница между двата парцела да лежи върху старата имотна такава, както е отразено по кадастралната карта, оцветена в жълт цвят. Според въззивния съд, вътрешната регулационна граница между парцелите /УПИ/ се е трансформирала в имотна граница с влизане на дворищната регулация от 1961 год. в сила, а след като не е имало придаване на части, не става прилагане на регулация. Прието е, че не се твърди и не се установява и да е имало предходен регулационен план или последващо изменение на дворищната регулация, касаещо вътрешната граница между процесните два парцела /УПИ/ с придаване на части от единия към другия.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице твърдяните предпоставки за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Липсата на легална дефиниция на понятието „приложен план” в З./отм./ наложи издаването на тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 год. по гр.дело № 2/1993 год. на ОСГК на ВС, според т.1, от което дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл.33, ал.1 и 2 З./отм./. В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че общото на двете хипотези /независимо от различието, касаещо предпоставките за стабилизиране последиците от отчуждителното действие на отменената дворищна регулация по ал.1 и по ал.2/, превръщането на парцелните граници по отменения план в имотни по новия план дефинира дворищнорегулационния план като приложен. В. една от двете хипотези, визира изменение на дворищнорегулационния план при наличие на изрично предвидени в същия закон условия. Опростената алтернатива по чл.33, ал.2 З./отм./ изисква или придадените имоти да са били заети по законоустановения ред /чл.111 или чл.134, ал.3 З., отм./ или да е заплатено паричното обезщетение за придаваемите се части. В хипотезата на чл.33, ал.1 З./отм./ кумулативно е предвидено изпълнение на условията за заемане на придаваемите части, както и самото им заемане, като владението върху тях следва да продължи минимум десет години. Следователно, понятието „приложен план” предполага между имотите да е имало придаваеми по дворищната регулация части. В случая, обаче въззивният съд е приел, че ответниците/касатори/ не са доказали да е имало придаване на части от един имот към съседен посредством влязлата в сила дворищна регулация от 1961 год., а те са носили доказателствената тежест да установят, че регулацията не е приложена. Предвид на тази възприета от него фактическа обстановка, даденото от въззивния съд разрешение на ревандикационния спор не е в противоречие с тълк.решение № 3 от 15.07.1993 год. по гр.дело № 2/1993 год. на ОСГК на ВС, нито с решение № 2268 от 17.11.2004 год. по гр.дело № 3648/2007 год. на ВКС, І г.о. или решение № 983 от11.11.2008 год. по гр.дело № 3648/2007 год. на ВКС, І г.о., както и решение № 487 от 22.06.2007 год. по гр.дело № 176/2006 год. на ВКС, ІV г.о. И трите решения на състави на ВКС касаят приложението на § 8, ал.1 от Преходните разпоредби на ЗУТ, като в разгледаните от тях хипотези е било установено придаване на имоти или на части от имоти към друг имот по регулация и в зависимост от преценката на доказателствата е било прието или че дворищната регулация е приложена до влизането на ЗУТ в сила или че отчуждителното действие на влязла в сила, но неприложена дворищна регулация е прекратено, тъй като производството по прилагане на плана не е започнало в определените в § 6 от ПЗР на ЗУТ срокове и регулационните сметки не са били уредени.
Следователно, споменатите решения не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е уважена ревандикационната претенция.
Липсва противоречие на въззивното решение и с решение № 1799 от 18.11.2002 год. по гр.дело № 2126/2001 год. на ВКС, ІV г.о., решение № 1248 от 03.11.1992 год. по гр.дело № 974/1992 год. на ВКС, ІV г.о., решение № 274 от 22.04.2003 год. по гр.дело № 185/2002 год. на ВКС, ІV г.о., както и с решението от 06.11.2007 год. по гр.дело № 365/2007 год. на С. окръжен съд /за последното няма данни да е влязло в сила/, общото между които е, че изхождат от приложението, респ. неприложението на предходни регулационни планове – т.е. дали придаваемите се места са били заплатени и дали са били заети по определения ред, респ. имало ли е заплащане на обезщетение от съсобственика с по-малко участие в общия по регулация парцел /чл.29, ал.3 З., отм./ в полза на съсобственика с по-голямо участие. Както се посочи по повод първото твърдяно основание за допускане на касационно обжалване, в настоящия случай въззивният съд е приел, че не е установено да е имало предходен регулационен план или последващо изменение на дворищната регулация, което да касае вътрешната граница между двата съседни парцела с придаване на части от единия към другия, за да стои въпроса за прилагане или не на дворищната регулация.
По тези съображения, липсват предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 386 от 26.03.29010 год. по в.гр.дело № 65/2010 год. на В. окръжен съд по жалба вх.№ 15758 от 29.04.2010 год. на Р. Н. П. и С. Д. Е.-П. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/