О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
[населено място], 11.02.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 36 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Х. И. и С. О. И., чрез пълномощниците им адв. К. и адв. С., срещу определение № 912 от 05.11.2010г. на Р. окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 334/2010г., с което е потвърдено разпореждане от 20.07.2010г. на Районен съд Разград по гр.д. № 1666/2009г. за връщане на подадената от частните жалбоподатели въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателите съдът без основание е приел, че срокът за въззивно обжалване не е спазен. Поддържат, че са упълномощили двама адвокати да ги представляват и съдът е длъжен да връчва съдебни книжа и на двамата пълномощници, като в случая срокът за обжалване тече от по-късно връченото съобщение. Искат отмяна на определението. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите сочат, че с определението са решени съществени за тях процесуални въпроси, а именно на какъв адрес трябва да се връчват съобщенията до страните когато те са упълномощили повече от един адвокат с различни адреси. Намират, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, и е от значение за правилното прилагане на закона и развитието на правото. Позовават се на две определения на ВКС, едно на Софийски апелативен съд и едно на ВАС.
Ответникът по жалбата С. О. С. я намира за неоснователна.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №1666/2009г. на Р. районен съд е приключило с постановено решение на 23.06.2009г. за уважаване на предявения против частните жалбоподатели ревандикационен иск. Видно е, че ответниците по иска /сега жалбоподатели/ М. и С. И. са упълномощили двама адвокати да ги представляват съвместно – адв. К. и адв.С. /л. 64 от първоинстанционното дело/; посочени са адресите и на двамата пълномощници. Съобщение за постановеното решение е изпратено на адресите и на двамата пълномощници. Адвокат С. е получила съобщението на 28.06.2010г., а адвокат К. на 05.07.2010г. При тези данни Р. районен съд е постановил разпореждане за връщане на жалбата, подадена на 19.07.2010г., приемайки, че срокът за обжалване, броен от връчването на първото съобщение, е изтекъл на 12.07.2010г., а жалбата е постъпила на 19.07.2010г.
С обжалваното определение Р. окръжен съд е потвърдил разпореждането за връщане, като е изтъкнал, че първото връчено съобщение – на 28.06.2010г. е редовно и поставя началото на течението на срока за обжалване. Посочил е, че срокът на обжалване, тече от момента, в който страната по надлежния ред е уведомена за решението, независимо от броя на упълномощените адвокати и изпратените до всеки от тях съобщения.
При преценка на изтъкнатите основания за допускане на касационно обжалване съдът счита, че такива не са налице. Жалбоподателите не се позовават на т.нар. задължителна практика на ВКС – постановления на Пленума на Върховния съд, тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегия или решения по чл. 290 ГПК, за да е налице хипотезата на т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК. Не е налице противоречиво разрешаване на визирания процесуален въпрос в представената практика на съдилищата. Определение № 391 от 28.06.2010г. по ч. гр.д. № 378/2010г. на ВКС, ІV г.о. разглежда хипотеза на нарушение на чл. 39, ал.1 ГПК поради невръчване съобщението за отстраняване на нередовности на жалбата на пълномощника на страната. Определение № 182 от 20.04.2010г. по ч. гр.д. № 133/2010г. на ВКС, І г.о. приема, че при посочен съдебен адресат съдът е длъжен нему да връчи съобщение за решението. Определение № 495 от 16.03.2010г. по ч.гр.д.№ 427/2010г. на САС, І състав е в същия смисъл. Видно е, че и трите определения са неотносими към настоящата хипотеза понеже не разрешават поставения правен въпрос. Актовете на административните съдилища не са част от практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, поради което съдът не обсъжда приложеното определение на ВАС.
Жалбоподателите не са обосновали необходимостта от произнасяне по въпроса с оглед значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Правните норми, уреждащи правилата за връчване на съобщения и сроковете за обжалване са ясни и не се нуждаят от тълкуване. По тях има утвърдена практика. Несъмнено е, че срокът за обжалване започва да тече от връчване на решението. При наличие на няколко пълномощници е достатъчно съдебният акт да е връчен на един от тях. Последващо връчване на акта на другия пълномощник не поставя ново начало на срока за обжалване. Обратното разбиране, поддържано от жалбоподателите, води на практика до удължаване на срока, което е недопустимо извън предвидените от закона случаи /чл. 63 – 67 ГПК/.
Ето защо при горните данни настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 912 от 05.11.2010г. на Р. окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 334/2010г., с което е потвърдено разпореждане от 20.07.2010г. на Районен съд Разград по гр.д. № 1666/2009г. за връщане на подадената от М. Х. И. и С. О. И. въззивна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: