О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№511
гр.София, 23.10.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 540/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Л. Т. Б. е подала касационна жалба вх.№ 74782 от 15.08.2011 год. срещу въззивното решение от 07.07.2011 год. по гр.дело № 4602/2009 год. на Софийския градски съд, ІV-а въззивен състав, с което е отменено решението от 09.03.2004 год. по гр.дело № 1586/1991 год. на Софийския районен съд, 41-ви състав в частта, с която за допуснатия до делба апартамент № * в блок *, ет.*,[жк], [населено място], с площ * кв.м. са били определени квоти: * ид.ч. за Е. К. Б., * ид.ч. за Е. К. Б. и * ид.ч. за Л. Т. Б. и вместо това въззивният съд е определил следните квоти: */* ид.ч. за Л. Т. Б.; */* ид.ч. за Е. К. Б.-Ч. и */* ид.ч. за Е. К. Б..
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила с искане за отмяна на решението в частта относно квотите на допуснатия до делба апартамент и отхвърляне на иска за делба или допускане на делбата при квоти: */* ид.ч. за жалбоподателката и по */* ид.ч. за всяка от другите две съделителки.
Жалбоподателката поддържа, че по силата на чл.21, ал.2 СК/отм./ е индивидуален собственик на */* идеални части чрез заплащане с нейни собствени средства на част от цената на жилището /9 780 лева, внесени на 06.01.1989 год./. Твърди, че остатъкът от */* идеални части са придобили в съпружеска имуществена общност с наследодателя К. Б., прекратена със смъртта на последния, при което тя имала още */* идеални части на собствено основание, а по */* идеални части получава по наследство заедно с останалите две съделителки.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси, по които според жалбоподателката е налице противоречие на решението с практиката на ВКС, а именно: а/ взета е била предвид първоначалната стойност при закупуване на лекия автомобил през 1983 год. – 6 431 лева, при което първоначалната вноска от 1 500 лева представлява * от неговата стойност, вместо процентното съотношение на вложената сума към продажната цена на автомобила от 9 800 лева, при което следвало да се приеме, че срещу личната й депозитна вноска, при продажбата на автомобила страната е получила 2 500 лева; б/ до доказване на противното следва да се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение на него, след като намерението на бащата да подпомогне дъщеря си било установено от показанията на свидетелката, разпитана в последното съдебно заседание, съобразно указанията на ВКС в отменителното решение. По първия въпрос жалбоподателката се позовава на решение № 1052 от 27.10.2008 год. по гр.дело № 3157/2007 год. на ВКС, ІV г.о., а по втория – на решение № 756 от 22.01.1996 год. по гр.дело № 809/1995 год. на ВС, І г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, ІІ г.о. съобрази следното:
С първоначалното въззивно решение от 17.08.2007 год. по гр.дело № 1838/2004 год. Софийският градски съд, ІV”г” състав е отменил решението на първата инстанция в частта, с която са определени делбените квоти по отношение на апартамента в [населено място],[жк]и е постановил делбата да се извърши при следните квоти: * ид.ч. за Л. Т. Б., */* ид.ч. за Е. К. Б.-Ч. и */* ид.ч. за Е. К. Б.. Със същото решение градският съд е приел, че по отношение на апартамента е налице съсобственост, както и трансформация на лично имущество на съделителката Л. Т. Б. от продаден лек автомобил, придобит с нейни лични средства отпреди брака с наследодателя на страните по делото, представляващи първоначална вноска от 1 500 лева за закупуване на автомобила, като сумата от продажбата на автомобила, получена от съделителката и общия наследодател била вложена при закупуване на жилището. В. съд намерил за неоснователно възражението на Л. Т. Б., касаещо трансформация на лично нейно имущество по отношение на твърдението, че сумата 6 000 лева е била дарена лично на нея от баща й за закупуване на същия автомобил, а оттам и за наличието на трансформация на тези лични средства при покупката на апартамента с продажната цена на автомобила.
С решение № 415 от 08.09.2009 год. по гр.дело № 674/2008 год. ВКС, І г.о. е уважил жалбата на съделителката Е. К. Б.-Ч., касаеща квотите на съделителите в апартамента, като е приел, че в частта, с която въззивният съд е приел наличие на трансформация на лични средства, вложени при покупката на жилището в размер на 1 500 лева, която сума представлява вноска за лек автомобил, направена от Л. Т. Б. преди брака, въззивното решение е било постановено без да са събрани доказателства доколко тази вноска е била използвана при покупката на лекия автомобил. В частта, касаеща делбените квоти, решението е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав за назначаване на експертиза, която да отговори на въпроса дали сумата от 1 500 лева е използвана при изплащане цената на автомобила и даде заключение как, от кого и на какво основание същата сума е изтеглена от Р.. Върховният касационен съд намерил жалбата на Л. Т. Б./сега касатор/ за неоснователна, като е приел, че от доказателствата се установява наличие на дарение от страна на нейния баща, но не намерение от страна на дарителя да надари само единия от съпрузите, а напротив – от събраните свидетелски показания установяват намерението на дарителя сумите да са в полза на семейството на Л. и К. Б.. Посочено е, че въззивният съд е направил законосъобразен извод, че дарените суми са при условията на СИО, т.е., че липсва трансформация на лично имущество по отношение на дарените суми – от една страна и придобитото с тях имущество – от друга.
Със сега обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е оборена презумпцията за съвместен принос само в частта за депозитната вноска от 1 500 лева, като до този размер лекият автомобил е придобит с лични средства на съпругата, а за разликата е налице съпружеска имуществена общност, при което Л. Т. Б. притежава */* идеални части от апартамента в резултат от имуществена трансформация. Прието е, че разликата от */* ид.ч. съответства на съпружеската имуществена общност, като от нея съпругата получава половината или */* ид.ч., а другата половина се разпределя поравно между наследниците на починалия-преживялата съпруга и двете му дъщери /чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 З../ – по */* ид.ч. за всяка една от тях.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение.
Не е налице и предпоставка по чл.280, ал.2 т.2 ГПК.
Съгласно т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, въпросът е разрешаван противоречиво, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен или въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката не е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото в смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не са изложени правни съображения за необходимост от промяна на съществуващата по въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд съдебна практика или за нейното осъвременяване, съответно за наличието на непълноти, неясноти или противоречивост на правната уредба, което да налага тълкуване на конкретни правни разпоредби по реда на чл.290 ГПК/срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. на О. на ВКС/.
В случая, формулираните с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси по своята същност представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по които обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Приложените с изложението решения на ВКС и на ВС не установяват твърдяното противоречие с обжалваното въззивно решение.
Хипотезата, която има предвид решение № 1052 от 27.10.2008 год. по гр.дело № 3157/2007 год. на ВКС, ІV г.о. касае трансформация на средства на единия съпруг, получени от продажбата на негов личен апартамент, придобит преди брака и вложени в закупуването на процесния недвижим имот, при което е изследвано процентното съотношение между стойността на личното имущество и покупната цена на придобития през време на брака имот. Различията с процесния казус съставляват пречка да се обоснове наличие на предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Като основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не може да послужи и позоваването на решение № 756 от 22.01.1996 год. по гр.дело № 809/1995 год. на ВС, І г.о., с което е прието, че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. Даденото от Върховния съд разрешение се споделя и от Върховния касационен съд в практиката му по чл.290 ГПК. В решение № 81 от 15.03.2011 год. по гр.дело № 172/2010 год. на ІІ г.о. е прието, че до доказване на противното, сумата, дадена безвъзмездно на единия съпруг от неговите родители по договор, сключен помежду им без участието на другия съпруг, следва да се счита дарена лично на него, а не на двамата съпрузи. В същото време, в решението на ВКС, ІІ г.о. е посочено и че за да се приеме, че съответната част от недвижим имот, придобит по време на брака, представлява лично имущество само на единия съпруг по смисъла на чл.21, ал.2 СК от 1985 год./отм./, по делото следва да бъде установено по категоричен начин, че при придобиване на имота са вложени лични средства на този съпруг, т.е., че при придобиването на правото на собственост въз основа на договор за продажба, част от цената на имота е била платена именно с лични средства на този съпруг. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице дарствено намерение у бащата на Л. Т. Б., но целящо придобиване на лек автомобил за семейството, а не изключително за дъщеря му. Съдът е преценявал показанията на две групи свидетели и е кредитирал показанията на свидетелите А., А. и Х., като е приел, че остатъкът от цената на автомобила е бил заплатен със средства, дарени от бащата на жалбоподателката, но за подпомагане на семейството, поради което не е оборена презумпцията за съвместен принос за тази част, тъй като не е налице преобразуване на лично имущество на съпругата.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07.07.2011 год. по гр.дело № 4602/2009 год. на Софийския градски съд, ІV-а въззивен състав по жалба вх.№ 74782 от 15.08.2011 год. на Л. Т. Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/