4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№53
[населено място], 09.02.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 21 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. Т., С. Т., М. Г., А. Д., К. Т., А. Г., С. Д., К. Д., А. К., С. Д., А. М., З. Л.-К., А. Я., Р. Я., В. С. и А. С. чрез пълномощника им адв. Б. срещу определение № 3590 от 14.09.2011г. на Бургаски окръжен съд постановено по ч.гр.д.№ 1567/2011г., с което е потвърдено определение от 08.07.2011г. на Несебърски районен съд по гр.д. № 1235/2010г. за прекратяване на производството по предявените против ПК”Ю.”, [фирма], [фирма] и [фирма] отрицателни установителни искове, че тези дружества не са придобили собствеността върху УПИ * в кв.* по плана на [населено място], с площ от * кв., а по кадастралната карта на [населено място] представляващ поземлен имот с идентификатор * на [улица].
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Правният интерес на ищците от водене на иска е обусловен от правото им като собственици на сградата да ползват прилежащия терен и при отричане правата на ответните дружества да могат да инициират закупуване на поземления имот.
В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателите сочат, че съдът е разрешил въпроса за правния интерес от предявения иск в противоречие с Решение № 1240 от 06.01.2009г. по гр.д. № 4696/2007г. на Іг.о. на ВКС, Решение № 1183 от 02.12.2008г. по гр.д. № 1780/2007г. на ІІІг.о., решение № 885 от 12.06.2002г. по гр.д. № 95/2001г. на ІV г.о. и Решение № 40 от 11.02.2011г. по гр.д. № 1385/2009г. на ІІг.о.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното:
Производството по гр.д. №1235/2010г. на Несебърски районен съд е образувано по искова молба на частните жалбоподатели против П. Д., К. Ч. , [фирма], [фирма], [фирма] и ПК”Ю.”. Предявените искове са по чл. 124, ал.1 ГПК – отрицателни установителни искове за собственост, по чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД. Ищците сочат, че са собственици по наследство и реституция на недвижим имот в [населено място], а именно сгради с площ * кв.м., представляващи бивша мелница, маслобойна и петмезчийница, намиращи се в общинска земя. С влязло в сила решение ответникът ПК „Ю.” и съпругата на ответника К. Ч. са осъдени да предадат на ищците владението върху сградите. Същият ответник ПК”Ю.” се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху земята – УПИ * от кв. * по плана на [населено място] и я е продал на [фирма]; това дружество от своя страна е продало имота на [фирма], а последното се е разпоредило в полза на [фирма]. При горните обстоятелства и с оглед възможността ако имотът е общински ищците да кандидатстват за закупуването му без търг, то е предявена претенция за установяване, че всеки от ответниците не е придобил собствеността върху имота чрез съответната правна сделка, както и за обезсилване на нотариалните актове, легитимиращи собствеността им.
С определение от 08.07.2011г. Несебърски районен съд е прекратил производството по отрицателните установителни искове против четирите юридически лица и обусловените от тях искове за обезсилване на нотариалните актове. В останалата част е внесъл делото за разглеждане в открито заседание. За да постанови прекратяването съдът е приел, че липсва правен интерес за ищците, а той е задължителна предпоставка за допустимост на иска. Изложил е съображения, че в случая отричането на правата на ответниците няма да се отрази на правното положение на ищците. Те не претендират собственост върху поземления имот, а твърдят, че са собственици на сградите и съответно на правото на строеж върху земята, което според тях им дава право да претендират пред общината закупуване на терена без търг. Следователно с уважаване на иска за ищците няма да настъпят благоприятни последици. Такива би имало само при последваща успешно проведена процедура по изкупуване на земята от общината.
С обжалваното определение Бургаски окръжен съд е потвърдил определението за прекратяване на делото по отрицателните установителни искове и искането по чл. 537, ал.2 ГПК. Изтъкнал е, че при очертаната в исковата молба фактическа обстановка ищците не могат да защитят правото си на собственост върху сградите и правото на строеж с отрицателни установителни искове относно терена, тъй като не могат да предявяват чужди права /твърдението е, че собственик на земята е Общината/, а със свои права те не разполагат. Ако ответниците пречат на ищците да упражняват собствеността си върху сградите, то това е предмет на друг иск и такъв в производството е предявен.
Като основание за достъп до касационно обжалване жалбоподателите навеждат противоречиво разрешаване на въпроса за правния интерес от отрицателния установителен иск, като се позовават на четири решения на Върховния касационен съд. Решение № 1240 от 06.01.2009г. по гр.д. № 4696/2007г. на Іг.о. приема, че такъв интерес е налице в хипотеза, при която ищецът владее имота, твърди, че е негов собственик, а ответникът – Община е актувал идеална част от имота като общинска собственост. Решение № 1183 от 02.12.2008г. по гр.д. № 1780/2007г. на ІІІг.о. сочи, че за интереса от отрицателен установителен иск е достатъчно ответникът да оспорва претендирано от ищеца право или да претендира отричано от него право. В казуса по това дело и двете страни – ищец и ответник са претендирали собственост върху имота, като ищецът е във владение на последния. Решение № 885 от 12.06.2002г. по гр.д. № 95/2001г. на ІV г.о. напомня, че от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това дали да предяви положителен или отрицателен установителен иск, като правният интерес ще е налице и когато избраният път дава по-ограничена защита, а именно чрез отрицателен установителен иск. Решение № 40 от 11.02.2011г. по гр.д. № 1385/2009г. на ІІг.о. е постановено в производство по чл. 290 ГПК и приема, че когато ищецът може да защити, респ. да реализира претендирано право само след като по съдебен ред бъде отречено правото на ответника, то е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Делото обаче разглежда хипотеза, твърде различна от настоящата, при която ищците претендират възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, производството по което все още не е приключило и оспорват правата на ответниците именно с цел да реализират своето право на възстановяване на собствеността, тъй като само след отричане правото на ответниците би могло да бъде признато правото на ищците. Това разрешение е в съответствие с тезата на въззивния съд, че правен интерес има когато с решението по делото ще се постигне целеният резултат и няма да е необходимо провеждане на друго производство за постигане на този резултат, т.е. благоприятното решение ще рефлектира в правната сфера на ищците. А в настоящия случай това не е така.
Видно, че във всички хипотези разгледани в приложените решения, е налице сблъсък на взаимноизключващи се претенции за собственост върху един и същи обект. А по предявения пред Несебърски районен съд иск ищците са собственици на сгради, а ответниците на терена под тях и именно тази специфика на фактическата обстановка е от съществено значение за определяне правния им интерес. Единствено хипотетичната възможност след отричане правата на ответниците ищците да поискат изкупуване на земята без търг, не може да обуслови правния им интерес от водене на делото.
Въз основа на горното настоящият състав намира, че липсва противоречие на обжалваното определение с посочените решения на Върховния касационен съд, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3590 от 14.09.2011г. на Бургаски окръжен съд постановено по ч.гр.д.№ 1567/2011г. по частната касационна жалба на Т. К. Т., С. К. Т., М. Д. Г., А. Г. Д., К. Г. Т., А. П. Г., С. А. Д., К. Г. Д., А. К. К., С. К. Д., А. Г. М., З. Г. Л.-К., А. Я. Я., Р. Я. Я., В. В. С. и А. В. С., подадена чрез пълномощника им адв.Н. Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: