О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№95
[населено място], 10.03.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 21 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. С. К., Н. С. К. и Ю. С. И., чрез пълномощника им адв. В. И., срещу определение на Софийски градски съд, ІІІ-г състав, постановено на 23.06.2010г. по ч.гр.д. № 2971/2010г. С него съдът е потвърдил определение на Софийски районен съд, 40 състав от 14.07.2010г. за прекратяване на производството по гр.д. № 22450/2006г. поради недопустимост на иска.
В частната жалба се поддържа, че определението е нищожно или евентуално неправилно. Съдът е приел, че не е налице правен спор между страните, а според жалбоподателите – достатъчно е да съществува опасност от такъв. Те считат съдебния акт за порочен и претендират отмяната му.
В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателите поддържат, че определението е нищожно, тъй като не е мотивирано и противоречи на „свръхповелителни и повелителни” правни норми, каквито са тези за правото на защита, принципът на законност и принципът на подчинение на закона, уредени в Конституцията. В уточнение на касационната жалба поддържат, че в определението няма обсъждане и мотиви по конкретните им основания /оплаквания и доводи/, с което е нарушен чл. 236, ал.2 ГПК, а и са погазени основополагащи, повелителни и свърхповелителни правни принципи и правни норми.
Ответниците по частната жалба Е. Б. Ш., М. Б. В., Р. Б. П. и Д. С. Г. не са взели становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК.
Преди да пристъпи към преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Предявен е пред Софийски районен съд иск от К. С. К., Н. С. К. и Ю. С. И. по чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че в удостоверение за наследници № ОА-538 от 12.03.2004г. на [община] невярно е записано, че ответниците Е. Б. Ш., М. Б. В., Р. Б. П. са наследници на починалата на 02.11.1952г. Е. Р. П., както и за установяване, че ответниците не са собственици на имота по нотариален акт № 105 от 29.06.2004г., том І, рег. № 2805, нот.д. № 91/2004г. на нотариус № 187, а именно: трети тавански етаж от триетажна жилищна сграда в[населено място], на [улица], втора жилищна сграда в двора и цялото дворно място от 411,70 кв.м., представляващо УПИ VІІ-7 от кв. 423, местн. Центъра по плана на София. Ищците обосновават правния си интерес от иска с твърдението, че са собственици на втория етаж от същата сграда и на идеални части от общите части на сградата, поради което за тях не е без значение кои са собствениците на третия етаж, на съответни идеални части от общите части на сградата и на дворното място, през което ищците преминават. Сочат, че действителния собственик С. община бездейства и не защитава правата си, а евентуалното използване в бъдеще на удостоверението за наследници може да им попречи да реализират правото си на строеж в пълен обем. В уточнителна молба от 18.06.2007г. изтъкват, че е достатъчно да съществува опасност от възникване на правен спор.
Първоинстанционният съд е прекратил производството с определение от 14.07.2009г. като е приел, че липсва абсолютна процесуална предпоставка – правен интерес. Изложил е съображения, че установителният иск е средство за разрешаване на съществуващ правен спор, с който се засягат конкретни права на ищеца, но не може да служи за защита срещу потенциална опасност от възникване на правен спор. Според съда правният интерес при установителния иск се заключава в оспорване на претендирано от ищеца право или претендиране на отричано от ищеца право, което засяга нормалното упражняване на правата на ищеца. В случая според съда не е ясно какви права на ищците са засегнати от правото на собственост на ответниците и от посочването на определени лица за наследници в удостоверение за наследници.
С обжалваното определение Софийски градски съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството, като е споделил съображенията на Софийски районен съд за липса на интерес от водене на двата иска, тъй като ищците не са обосновали по какъв начин правата им са засегнати от претенциите на ответниците, че са наследници на Е. Р. П. и че са собственици на описания в исковата молба реституиран имот, който е бил нейна собственост.
При горните данни настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
Частните жалбоподатели се позовават на нищожност на определението като немотивирано и постановено в нарушение на повелителни и свръхповелителни правни принципи и норми. Цитирали са съдебни решения, третиращи хипотези на нищожни съдебни решения и последиците им, но не са ги представили. Обосновали са искането за допускане на касационно обжалване с даденото в ТРОСГКТК № 1/2009г. разрешение, че такова се допуска при съмнение за нищожност на атакувания акт.
Вярно е, че т.1 от цитираното тълкувателно решение задължава Върховният касационен съд да допусне служебно касационно обжалване когато съществува съмнение за нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Това обаче не означава, че всяко твърдение на касатора за нищожност или недопустимост води до допускане на касационното обжалване, тъй като по този начин би се обезсмислила селективната дейност на касационната инстанция в производството по чл. 288 ГПК. В случая доводите в жалбата и изложението не обосновават съмнение за нищожност на определението. Определението е мотивирано, волята на съда е изразена ясно и разбираемо в писмен вид, постановено е от надлежен състав и е подписано. Несъгласието на жалбоподателите с изложените мотиви не е равнозначно на липса на мотиви, а и решението /определението/ би било нищожно не при всяка липса на мотиви, а само при пълна неразбираемост, каквато несъмнено не е налице. Пороците при формиране на правните изводи на съда, липсата на мотиви по някои възражения или погрешните мотиви не водят до нищожност на решението, а до неправилност, която обаче не може да бъде разглеждана без да са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
При горните изводи и тъй като частните жалбоподатели не се позовават и не са обосновали другите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10114 от 23.06.2010г. на Софийски градски съд, ІІІ-г състав, постановено по ч.гр.д. № 2971/2010г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд, 40 състав, от 14.07.2010г. за прекратяване на производството по гр.д. № 22450/2006г. поради недопустимост на иска.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: