2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
[населено място], 21.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6114 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 114 от 27.03.2013г. по гр.д. № 67/2013г. на Смолянски окръжен съд, с което е отменено решение № 187 от 18.12.2012г. по гр.д. № 284/2011г. на Чепеларски районен съд и вместо това е отхвърлен иска на С. Д. Ч., И. Д. А., С. Ж. Ч., М. Ж. Д., С. Д. Ю. и Ф. Д. С. против [община] за установяване, че са собственици по наследство от Ж. Б. Д. /Д. Б. А., Д. Б. К./ на следния неджижим имот: УПИ ІІ с площ 250 кв.м. и УПИ ІІІ с площ 190 кв.м., които са отредени за търговски нужди и застроени, както и че са собственици на зелени площи съответно с площ 144 кв.м. и 187 кв.м., намиращи се югоизточно от УПИ ІІІ в кв. 10 по плана на [населено място].
Касационната жалба е подадена от двама от ищците И. Д. А. и М. Ж. Д. чрез пълномощника им адв. П.. В касационната жалба се поддържа недопустимост на решението поради участие в съдебния състав на съдия, който е постановил определение за прекратяване на производството, което впоследствие е било отменено от ВКС. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са посочени два правни въпроса, решени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по жалбата [община] взема становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Н. другари на жалбоподателите не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е установителен иск за собственост. Ищците претендират установяване на собствеността върху УПИ ІІ с площ от 250 кв.м. и УПИ ІІІ с площ от 190 кв.м. в кв.10 па плана на [населено място], които два имота са застроени и за които имат право на обезщетение; претендират и че са собственици на зелени площи, съответно от 144 кв.м. и 187 кв.м., намиращи се югоизточно от УПИ ІІІ в кв.10 по плана на [населено място], които следва да получат в реални граници.
Ищците се легитимират като наследници на Ж. Б. Д. /известен още с имена Д. Б. К. и Д. Б. А./, починал 1996г. Според данни от емлячния регистър през 1953г. наследодателят е декларирал следните имоти: къща паянтова, застроена на 35 кв.м. и незастроена площ 200 кв.м.; плевня с площ 50 кв.м., къшла със застроена площ 12 кв.м. и 100 кв.м. незастроена площ. Според разписния лист от наследодателя е отчуждена ковачница и градина като има данни за започната през 1960г. процедура по отчуждаване, без доказателства за обезщетяване на собственика.
Приетата съдебно-техническата експертиза установява, че в разписната книга към плана от 1960 г. под № 244 е записана сграда на Д. К., а по плана, там, където е поставен записа на пл.№ 244, няма затворен контур, който да огражда имот. По действащия план от 1990г. процесният имот попада върху част от имот с пл. № 183, а именно върху образувания от този имот УПИ ІІ – за озеленяване, като с изменение на плана от 2003 г. от този УПИ са обособени УПИ ІІ и УПИ ІІІ – за търговски нужди. Площите от бившия имот пл. № 244, които попадат в имот пл. № 183 са: 53,6 кв.м. в северната част, попадащи в УПИ ІІІ-търговска дейност и 36,9 кв.м. в южната част, попадащи в УПИ ІІ-озеленяване; площите са защриховани на приложена от вещото лице комбинирана скица. Имот пл. № 183 е записан по разписния лист като двор на С.. Вещото лице е описало извършеното застрояване в двата УПИ.
Съдът, въз основа на установеното от вещото лице е, приел, че единствено две части от бившия имот пл. № 244 по плана от 1960г., записан на наследодателя, попадат в сега претендираните от ищците имоти и това са двете площи от 53,6 кв.м. и 39,6 кв.м. в УПИ ІІІ-търговски нужди и УПИ ІІ-озеленяване, като върху тях е налице реализирано мероприятие, поради което имотът не съществува във вида и размерите преди отчуждаването. Освен това, съдът е изтъкнал, че тези площи не отговарят на изискванията за образуване на парцел при спазване на съответните строителни правила и норми. В обобщение, по наличието на предпоставките за на чл.2 ЗВСОНИ съдът е заключил, че е налице първата такава – имотът е отчужден не по установения от закона ред, доколкото няма данни на наследодателя на ищците да е изплатено обезщетение, но липсва втората законова предпоставка – имотът да съществува реално до размерите, в които е отчужден, доколкото от една страна претендираните от ищците имоти не съвпадат с притежавания от техния наследодател имот; съвпадение има само по отношение площите от 53,6 кв.м. и 36,9 кв.м., които пък не отговарят на изискванията за самостоятелен поземлен имот.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът приема следното:
Изложените на първо място от касаторите съображения за недопустимост на съдебния акт поради участието в съдебния състав на съдия, който е постановил по-рано определение за прекратяване на производството, са несъстоятелни. От една страна, решение, постановено при наличие на основание за отвод на член на състава, не е недопустимо. От друга страна, основанието за отвод по чл.22, т.5 ГПК изисква съдията да е взел участие при решаване на делото в друга инстанция, а в случая съдия З. Ш. не е решила спора по същество, а е постановила определение за прекратяване на производството в първата инстанция, което впоследствие е било отменено по реда на инстанционния контрол. Ето защо, приложените определения, в които определен съдия или съдебен състав се е отвел от разглеждането на конкретен правен спор, не илюстрират противоречива практика по чл. 22 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
Двата правни въпроса, поставени от касатора са: 1/налице ли са основания за реално възстановяване на собствеността по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ върху недвижим имот, отнет без законово основание и отчужден не по предвидения в закона ред, ако въпросът за наличието на предпоставките на чл.2, ал.3 ЗВСОНИ е спорен и 2/ наличието на сграда за търговски нужди, построена след влизане в сила на ЗВСОНИ /в редакцията му с измененията от 22.11.1997г./ и извършено озеленяване на други части от имота, представляват ли реализирани мероприятия, които препятстват възстановяване на собствеността. Поддържа се основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК и е посочена съдебна практика общо по двата въпроса. В Решение № 86 от 15.06.2011г. по гр.д. № 722/2010г. на ІІг.о. е дадено разрешение на въпроса дали провеждането на административно производство по чл.6 З. е необходима предпоставка за реституция на свободни незастроени площи. Даден е отговор, че процедурата по чл.6 З. се прилага за искания за определяне на обезщетение когато е невъзможно реалното възстановяване на собствеността, но не и като предпоставка на уважаване на иск за собственост, основан на реституция. Решението е неотносимо към релевантните за изхода на настоящия спор въпроси и решаващите изводи на въззивния съд. Същият въпрос е обсъждан при извършеното от първата инстанция прекратяване на производството поради недопустимост на иска и е намерил своя отговор в определението на Върховния касационен съд, с което прекратяването е отменено.
К. сочат в изложението и решение № 1057 от 08.12.2008г. по гр.д. № 4048/2007г. на ІVг.о., което не представят. Видно, че то е послужило като основание за допускане на касационно обжалване по горепосоченото гр.д. № 722/2010г. и също не съдържа разрешение на въпроси, обуславящи изхода на настоящия спор.
В допълнение следва да се посочи, че въпросът дали имотът съществува реално до размера, в който е отчужден, по смисъла на чл.2, ал.3 ЗВСОНИ винаги се решава конкретно с оглед положението на съответния имот. В случая съдът е приел, че съществува само частично съвпадение между претендирания от ищците имот по сега действащия регулационен план и записания на името на наследодателя имот, както и че поради осъщественото застрояване върху имота е реализирано мероприятие, а свободните незастроени площи не отговарят на изискванията за самостоятелен имот. В приложената съдебна практика липсва разрешаване на сходни правни въпроси, поради което те не биха могли да обосноват допускане на касационно обжалване. Освен това, представените определения на Върховния касационен съд по чл. 288 ГПК не съставляват част от практиката на съдилищата по смисъла на Т. №1/2009г.
Ето защо следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
При този изход ответникът [община] има право на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Липсват доказателства, че уговореното възнаграждение от 300лв., платимо по банков път, е действително заплатено, което препятства присъждането на сумата – Тълкувателно решение №6/2012т. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 114 от 27.03.2013г. по гр.д. № 67/2013г. на Смолянски окръжен съд по касационната жалба на И. Д. А. и М. Ж. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: