О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1090
гр.София, 29.11.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 77/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Й. Ж. Р., И. П. П., И. И. П., М. В. С.-Г., Л. Х., А. С. К., Т. Б. Ж., А. И. Б., Е. Л. М., И. Б. В., Н. Л. Н. и Т. Б. П., всички чрез адв.Й. Р., са подали касационна жалба вх.№ 48321 от 29.11.2010 год. срещу въззивното решение № 1246 от 27.10.2010 год. по в.гр.дело № 989/2010 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 396 от 05.02.2009 год. по гр.дело № 9939/2007 год. на Варненския районен съд, 14-ти състав за отхвърляне на предявения от касаторите срещу П. Т. Щ. и Щ. П. Щ. иск за приемане за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот, представляващ реална част с площ * кв.м. от ПИ № * по ПНИ СО”Р.” в землището на [населено място], кв.Г., при граници на реалната част: ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, път и останалата част на ПИ № *, защрихована в червен цвят на приложената на л.147 от делото скица.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на иска или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по-конкретно по въпроса за изискванията, на които следва да отговаря построената върху земеделската земя до 01.03.1991 год. сграда, с позоваване на решение № 359 от 23.03.2007 год. по гр.дело № 171/2006 год. на ІV г.о., решение № 1193 от 02.07.1999 год. по гр.дело № 2055/1998 год. на ІV г.о. и решение № 1078 от 01.10.2007 год. по гр.дело № 1107/2006 год. на V г.о.
С определение от 13.07.2011 год. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.292 ГПК до произнасяне на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС по направеното предложение за издаване на тълкувателно решение по въпроса: на какви изисквания следва да отговаря сградата, построена в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да се приеме, че в полза на ползвателите е възникнало правото да придобият собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ-достатъчно ли е сградата, съответстваща на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена или е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове.
Общото събрание на гражданската колегия се произнесе с тълкувателно решение № 2/2011 год. от 13.09.2011 год. по тълк.гр.дело № 2/2011 год., с което отпадна пречката за движение на настоящото дело.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че в процесния имот има изградена постройка със застроена площ * кв.м., изградена на бетонова площадка и бетонов цокъл с височина 50-60 см., като стените са със шпакловани фибранови плочи отвън, а отвътре с ламинирани фазерни плочи; подът е от дюшеме, покривът е двускатен с ондулинови платна; постройката е електрифицирана, състои се от две помещения и е годна за сезонно ползване; заснета е в кадастралния план от 1987 год. При тези данни, прието е, че в имота е имало сграда отпреди влизането в сила на ЗСПЗЗ на 01.03.1991 год., която е отговаряла на изискванията за такава по смисъла на Наредба № 5 от 1977 год. за строителните правила и норми, както и на чл.303б, ал.3 ППЗТСУ/отм./, действали към момента на изграждането й.
Жалбоподателите поддържат, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана със споменатите три решения, съгласно които: „едноетажни бараки без електрификация, водозахранване и без сервизни помещения не представляват сграда по смисъла на закона и не са предпоставка за трансформиране правата на ползване в права на собственост”/ решение № 1078 от 01.10.2007 год. по гр.дело № 1107/2006 год. V г.о./; „изградена постройка, която служи само за подслон и съхраняване на инвентар не може да представлява сграда по смисъла на закона”/ решение № 359 от 23.03.2007 год. по гр.дело № 171/2006 год., ІV г.о./ и постройките за сезонно ползване и инвентар се изграждат „по одобрени типови или индивидуални проекти” /решение № 1193 от 02.07.1999 год. по гр.дело № 2055/1998 год. на ІV г.о./.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С тълкувателното решение № 2/2011 год. от 13.09.2011 год. по тълк.гр.дело № 2/2011 год. Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд прие, че построеното в земите, върху които е предоставено право на ползване въз основа на актовете, посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, което е извън посочените в § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ изключения и е трайно прикрепено към земята, представлява сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, независимо дали отговаря или не на благоустройственото законодателство към момента на построяването /отменените З., ППЗТСУ и Наредба № 5/. Посочено е, че последното е ирелевантно за възникване правото на ползвателя да придобие право на собственост върху земята по § 4а при посочените предпоставки, тъй като спазването на строителните правила и норми е относимо към законността на построеното, каквото изискване в настоящата хипотеза законът не поставя за разлика от други хипотези, при които то е релевантно /чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, § 1д-нов-ДВ, бр.122 от 1997 год. от ДР на ППЗСПЗЗ/.
Доколкото разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение е в съответствие със задължителното за съдилищата тълкуване, направено от ОСГК на ВКС с решение № 2/2011 год. от 13.09.2011 год. по гр.тълк.дело № 2/2011 год., липсва основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1246 от 27.10.2010 год. по в.гр.дело № 989/2010 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх.№ 48321 от 29.11.2010 год. на Й. Ж. Р., И. П. П., И. И. П., М. В. С.-Г., Л. Х., А. С. К., Т. Б. Ж., А. И. Б., Е. Л. М., И. Б. В., Н. Л. Н. и Т. Б. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/