О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
София, 07.05.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 335 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.01.2012г. постановено от Кюстендилски окръжен съд по гр.д. № 744/2011г., с което е потвърдено решение № 409 от 26.05.2011г. на Кюстендилски районен съд по гр.д. № 1229/2008г. за изнасяне на публична продан на апартамент № 6 във вх.А на блок ЕП-154 в кв. Г. на [населено място], като получената при проданта сума се разпредели между съделителите Ю. С. М. и Н. К. Е. при равни дялове.
Касационната жалба е подадена от съделителката Н. Е.. Тя намира решението за недопустимо, тъй като съдът не е посочил съществуващото върху имота право на ползване, учредено на К. Н. Я. и В. Г. Я., както и поради това, че имотът не е достатъчно индивидуализиран. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката изтъква, че решението противоречи на практиката на ВКС по въпроса за статута на правото на ползване при извършване на съдебна делба и по въпроса за необходимата индивидуализация на имота, съответно за нередовност на исковата молба при ненадлежна индивидуализация. Позовава се на две решения на ВКС. Освен това поддържа и хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като разрешения материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата Ю. С. М. не е представил писмен отговор.
Подпомагащите страни В. и К. Я. също не са взели становище. Подадената от тях касационна жалба е върната от въззивния съд с влязло в сила определение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по съдебна делба във фазата по извършването й. Обект на делбата е апартамент в [населено място] като съсобствениците Ю. С. М. и Н. К. Е. притежават равни дялове от него. Съдът е приел, че имотът е реално неподеляем и е постановил изнасянето му на публична продан като единствено възможен способ за извършване на делбата. Изтъкнал е, че върху една стая от жилището е учредено право на ползване на подпомагащите страни В. и К. Я., което обаче не е пречка за извършване на делбата по посочения начин. Според съда вещното право следва имота, продължава да съществува за срока, за който е учредено и извършването на делбата не се отразява на упражняването му.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд намира следното:
На първо място, не могат да бъдат възприети доводите за недопустимост на решението поради нередовност на исковата молба с оглед недостатъчна индивидуализация на имота и непосочване правото на ползване. Налице е влязло в сила решение по допускане на делбата, в което е описан имота, обект на делбата и производството във втората фаза се развива относно същия този имот. Решение № 1131 от 14.11.2008г. по гр.д. № 4463/2007г. на І г.о. на ВКС сочи, че исковата молба е нередовна когато не е индивидуализирано спорното материално право. В случая обект на делбата е правото на собственост върху недвижимия имот, а не учреденото вещно право на ползване. Поради това не може да се счита, че липсата на описание на правото на ползване съставлява нередовност на исковата молба и съответно обуславя недопустимост на решението.
Липсва соченото противоречие с практиката на ВКС по въпроса за статута на правото на ползване при извършване на съдебна делба. Решение № 64 от 31.03.2011г. по гр.д. № 1309/2010г. на ІІг.о. е по въпроса дали се включва в предмета на делбата правото на ползване върху делбен имот и може ли то да бъде учредено със съдебна спогодба, без спазване на нотариална форма. Разглежда се хипотеза, при която със съдебна спогодба за уравнение на дял на съделител му е предоставено право на ползване върху делбения имот. Видно, че това е хипотеза твърде различна от настоящата, поради което решението е неотносимо.
Тълкувателно Решение № 47 от 3.06.1961г. на ОСГК урежда начина на определяне на обезщетение на ползвателя при отчуждаване на вещно право на обитаване и също е неприложимо за настоящия казус.
Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не може да бъде обосновано единствено с цитиране на законовата разпоредба, каквото е извършено от касатора. Проявните форми на значението на правния въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото са посочени в т.4 на Тълкувателно Решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГКТК на ВКС. Касаторът в случая не е обосновал никоя от тях.
Поради изложеното следва да бъде отказан достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.01.2012г. постановено от Кюстендилски окръжен съд по гр.д. № 744/2011г. по касационната жалба на Н. К. Е. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: