О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№148
гр.София, 18.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 62/2011 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ във връзка с чл.307, ал.1 и чл.305, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. М. Д. и Д. Д. Д. чрез адв.Г. С., срещу определение № 6 от 14.01.2011 год. по гр.дело № 1542/2010 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което не е допуснато разглеждане на молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 24 от 17.01.2005 год. по гр.дело № 4066/2004 год. на Бургаския районен съд, потвърдено с решение № ІІІ-197 от 08.12.2005 год. по гр.дело № 137/2005 год. на Бургаския окръжен съд, оставено в сила с решение № 497/07 год. от 11.04.2007 год. по гр.дело № 284/2006 год. на Върховния касационен съд, V г.о. С атакуваното по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК влязло в сила решение е признато за установено спрямо молителите, че А. Ж. Д. е собственик на апартамент № 20 в[населено място], [улица], вх.Б, ет.1, с площ 94.14 кв.м., ведно с таванско помещение № 20 с площ 16.04 кв.м. и 1.847% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавен терен и молителите /сега частни жалбоподатели/ са осъдени да предадат владението върху жилището.
За да не допусне разглеждането на молбата за отмяна, съставът на ВКС, ІІ г.о. е приел, че същата е просрочена, тъй като е подадена на 13.10.2010 год. /изпратена по пощата на 11.10.2010 год./, близо девет месеца след като молителите са се снабдили с удостоверение изх.№ 11298 от 23.12.2009 год. на държавния съдебен изпълнител при Бургаския районен съд, на което се позовават като ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Прието е, че тримесечният преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК е изтекъл и молбата за отмяна е недопустима.
В частната жалба се поддържа, че молбата за отмяна е подадена в срок, тъй като датата на издаване на удостоверението – 23.12.2009 год. не е нито дата на снабдяване на страната с този документ, нито дата на узнаването му от нея. Твърди се, че удостоверението на държавния съдебен изпълнител не е връчвано нито на страната, нито на нейния пълномощник по делото, а е било изпратено служебно на Варненския окръжен съд по в.гр.дело № 2069/2009 год. и за него молителите узнали от мотивите на решението по същото дело.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С молба вх.№ 103124 от 13.10.2010 год. /изпратена по пощата на 11.10.2010 год./, с която се иска отмяна на влезлите в сила решения, молителите твърдят, че е налице ново писмено доказателство, а именно удостоверение изх.№ 11298 от 23.12.2009 год., издадено от държавния съдебен изпълнител при Бургаския районен съд. Поддържа се, че за наличието на този документ молителите узнали от мотивите на решението на Варненския окръжен съд по в.гр.дело № 2069/2009 год., за което решение узнали съответно на 21.09.2010 год. и 04.10.2010 год. С уточняваща молба вх.№ 59 от 05.01.2011 год. молителите представят копие от невлязло в сила решение от 19.07.2010 год. по в.гр.дело № 2069/2009 год. на Варненския окръжен съд, както и копие от молба за допълване на същото решение по реда на чл.250 ГПК.
Обжалваното определение е законосъобразно.
След като удостоверение изх.№ 11298 от 23.12.2009 год. на държавния съдебен изпълнител при Бургаския районен съд е било издадено по молба на молителите, същото им е станало известно от момента, в който те са могли да се снабдят с този документ, а той съвпада с датата на издаването му, посочена в него. От представените копия от невлязло в сила решение от 19.07.2010 год. по в.гр.дело № 2069/2009 год. на Варненския окръжен съд и от касационна жалба срещу това решение, не може да се приеме, че молителите са узнали за наличието на този документ едва след като са се запознали с мотивите на въззивното решение, съответно на 21.09.2010 год. и 04.10.2010 год. В мотивите на решението от 19.07.2010 год. по в.гр.дело № 2069/2009 год. на Варненския окръжен съд удостоверение изх.№ 11298 от 23.12.2009 год. изобщо не е упоменато, а и в касационната жалба срещу това решение се сочи, че „… макар и некоментирано в подкрепа на определението по чл.109, ал.4 ГПК е приложения официален документ-удостоверение изх.номер 11298 от 23.12.2009 год. на Д. при Районен съд-Бургас, от което е видно, че за периода 1994-1997 г. няма образувани изпълнителни дела срещу нас за въвод във владение в недвижим имот…”. Следователно, молителите не установяват наличието на каквато и да било пречка да се снабдят своевременно-още същия ден или наскоро след него с издаденото по тяхна молба удостоверение изх.№ 11298 от 23.12.2009 год. на държавния съдебен изпълнител, нито че този документ е бил изпратен служебно като доказателство на въззивния съд по в.гр.дело № 2069/2009 год. Във всички случаи обаче документът се е намирал като писмено доказателство в кориците на в.гр.дело № 2069/2009 год. на Варненския окръжен съд към деня на заседанието, в което делото е обявено за решаване – 22.06.2010 год., а тази дата е възможния най-късен момент на узнаване на удостовереното в него обстоятелство, респ. за снабдяването с него на страните, заинтересувани да искат отмяна на влязлото в сила решение № 497/07 год. от 11.04.2007 год. по гр.дело № 284/2006 год. на ВКС, V г.о. и на потвърденото с него въззивно решение № ІІІ-197 от 08.12.2005 год. по гр.дело № 137/2005 год. на Бургаския окръжен съд. Молбата за отмяна обаче е подадена на 11.10.2010 год., т.е. след като тримесечният преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК е изтекъл във всички случаи най-късно на 22.09.2010 год.
В обобщение, обжалваното определение е правилно и законосъобразно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 6 от 14.01.2011 год. по гр.дело № 1542/2010 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/