О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№231
гр.София, 09.04.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 167/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. С. Г. от [населено място] е подала касационна жалба вх.№ 347 от 23.01.2012 год. срещу въззивното решение от 15.12.2011 год. по гр.дело № 746/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 01.08.2011 год. по гр.дело № 414/2008 год. на Дупнишкия районен съд за изнасяне на публична продан на делбения имот, съставляващ втори етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с припадащите й общи части от сградата в [населено място], [улица], построена в УПИ * в кв.* и за осъждане на жалбоподателката да заплати на П. П. В. от [населено място] на основание чл.31, ал.2 ЗС обезщетение за ползване на имота за периода от 25.04.2007 год. – деня на писмената покана, до 14.01.2011 год. – датата на първото заседание, в общ размер на 4 056 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2011 год. до окончателното изплащане на сумата.
Поддържат се оплаквания, че въззивният съд не се е съобразил с направеното искане на жалбоподателката да й бъде възложен процесния имот и с волеизявлението на другия съделител, че желае да му бъдат заплатени притежаваните от него идеални части. Твърди се,че ищецът П. П. В. не бил лишен от правото да ползва припадащата му се идеална част от имота, но не потърсил достъп до него, а целта му била да получи исканото обезщетение, тъй като изрично волеизявление за ползване на имота не се съдържало в кориците на делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че съобразно съдебната практика, неползващият вещта съсобственик не е длъжен да изяви желание за лично ползване, за да може да претендира обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, тъй като тази причина за разместването на блага в имуществената сфера на съсобствениците е осъщественото само от един ползване на съсобствената вещ, а не липсата на изразена воля от друг съсобственик да ползва вещта според правата си. Според жалбоподателката, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползващия вещта съсобственик е достатъчно неползващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, която има неограничено действие във времето занапред. Посочено е по-нататък, че за да се освободи от отговорност, ползващият вещта съсобственик следва да предложи на съсобственика си да ползва вещта лично, според правата му в съсобствеността и да му осигури възможност реално да упражни това свое право. Твърди се, че този, който отказва да приеме такава възможност, няма право на обезщетение. Жалбоподателката твърди, че е била осъдена да заплати обезщетение, независимо от обстоятелството, че тя самата не ползва имота и е лишена от възможността да го ползва.
Ответникът по касация П. П. В. е на становище, че жалбата не отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и следва да бъде върната, тъй като към изложението не са приложени решенията на ВКС, на които противоречи обжалваното решение.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е потвърдил решението на първата инстанция в осъдителната му част по иска по чл.31, ал.2 ЗС. Въз основа на неоспореното от жалбоподателката съдържание на констативен протокол от 06.05.2007 год./л.121 от гр.дело № 934/2005 год. на РС-Кюстендил/, отразяващ случилото се при посещението на ищеца/сега ответник по касация/ по покана на адвоката на ответницата/сега касатор/ да ползва имота и показанията на свидетелите, установяващи, че за процесния период цялото жилище е ползвано от семейството на нейния брат, съдът е приел, че това не е позволило на явилия се след поканата да ползва имота през 2007 год. В. да го обитава. Посочено е, че константната практика на ВКС не предвижда необходимост от покана по чл.31, ал.2 ЗС за възникване на вземането за обезщетение на неползващия съсобственик срещу другия, ако последният не ползва имота за удовлетворяване на собствените си жилищни нужди, а според въззивния съд Г. признава, че живее със семейството си в друго жилище.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение.
Не се сочат и влезли в сила съдебни актове на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на ВКС, в които при разглеждане на аналогични казуси да са разрешавани противоречиво въпросите, свързани с приложението на чл.31, ал.2 ЗС, поради което липсва и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа правни съображения за необходимост от промяна на съществуващата по въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд съдебна практика или за нейното осъвременяване, съответно за наличието на непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, което да налага тълкуване на конкретни правни разпоредби по реда на чл.290 ГПК/срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/. В тълкувателния акт е посочено, че „точното прилагане на закона” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се отнася до изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляване на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, според тълкувателното решение, се очертава с различни проявни форми – усъвършенстване на законодателството чрез кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения.
В случая, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да обосновава приложното поле на някоя от хипотезите, които се обхващат от чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид на това, разглеждането на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК не би допринесло за развитието на правото в смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, т.е. проверката на правилността на въззивното решение по оплакванията в касационната жалба не би имало приносен характер за правораздаването.
В обобщение, липсва предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.12.2011 год. по гр.дело № 746/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд по жалба вх.№ 347 от 23.01.2012 год. на Р. С. Г. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/