О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№122
гр.София, 20.03.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 63/2012 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Р. В. от [населено място], пълномощник на Ю. Е. К. от същия град, срещу определение № 485 от 23.12.2011 год. по гр.дело № 1223/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане като просрочена молбата за отмяна на влязлото в сила решение от 04.04.2000 год. на Варненския районен съд, постановено по гр.дело № 463/1999 год.
В жалбата се поддържа, че молителят е научил за постановените по гр.дело № 463/1999 год. на В., 17-ти състав решения едва на 29.06.2010 год. и е бил в невъзможност от обективна и фактическа страна да ги атакува в преклузивния едногодишен срок по чл.232, ал.1 ГПК/отм./. Твърди се, че след като молителят/сега частен жалбоподател/ е научил за тези решения след влизане в сила на сега действащия ГПК, подадената при действието на този кодекс молба следва да се разгледа според действащите към момента правила.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по гр.дело № 1223/2011 год. на ВКС, ІІ г.о. е образувано по молба на Ю. Е. К. за отмяна на влязло в сила решение от 04.04.2000 год. по гр.дело № 463/1999 год. на Варненския районен съд, 17-ти състав, с което е изнесен на публична продан допуснатия до съдебна делба при равни квоти между молителя/сега частен жалбоподател/ и В. И. С. имот-лозе от * кв.м. в м.К./Пчелина/. Отмяна се иска на основанията по чл.303, ал.1, т.т.1, 4, 5 и 6 ГПК. Молителят се позовава на ново обстоятелство – влязло в сила решение от 11.03.1997 год. по гр.дело № 1340/1996 год. на В., 15-ти състав за прекратяване на брака между страните по реда на чл.99, ал.3 СК/отм./, с което имотът, предмет на съдебната делба, бил предоставен изцяло в негов дял. Твърди се още, че са налице две влезли в сила решения, които си противоречат. Като трето основание за отмяна молителят сочи нарушение на чл.50, ал.1 ГПК/отм./ – нередовно призоваване по делото, което довело до назначаване на особен представител, без да били налице предпоставките за това. На последно място, поддържа се, че в резултат на нарушение на процесуалните правила молителят бил представляван от особен представител, чието назначаване било в противоречие със закона.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна, съставът на Върховния касационен съд, ІІ г.о. е приел, че тя е подадена след като едногодишният преклузивен срок по чл.232, ал.1 ГПК/отм./ е изтекъл на 25.05.2001 год. Прието е, че правото да се иска отмяна на влязло в сила решение е било преклудирано към момента на влизане на ГПК в сила /01.03.2008 год./ и не следва да се прилага новия процесуален ред, въвеждащ по-благоприятен режим за отмяна на влезли в сила решения, който намира приложение единствено по отношение на заварените случаи, за които не е изтекъл едногодишния срок по отменения ГПК към момента на влизане в сила на действащия кодекс.
Обжалваното определение е законосъобразно.
Решението, чиято отмяна се иска по реда на извънредния извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила решения, е влязло в сила на 25.05.2000 год. – с изтичане на срока за обжалването му по чл.197 ГПК/отм./. Към момента на подаване на молбата за отмяна /постъпила не по-рано от 29.06.2010 год./ са изтекли всички преклузивни срокове за отмяна, визирани в чл.232, ал.1 ГПК/отм./, включително и пределния едногодишен срок от влизане на решението в сила. На 25.05.2001 год. решението от 04.04.2000 год. е било стабилизирано като съдебен акт, неотменим чрез извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения съгласно действащия тогава съдопроизводствен ред. С приемането на новия ГПК/в сила от 01.03.2008 год./ не се възобновява течението на изтеклите срокове по чл.232, ал.1 ГПК/отм./ и не намира приложение новия процесуален ред, който въвежда по-благоприятен режим поради липса на изрично предвидено законово основание, създаващо ново право да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение.
В обобщение, частната жалба срещу определението е неоснователна и съдебният акт следва да бъде потвърден.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 485 от 23.12.2011 год. по гр.дело № 1223/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/