3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№482
С., 11.10.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 718 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Р. Д., чрез пълномощника й адвокат Г. Д., против решение № 589 от 6.04.2012 г., постановено по гр.д. № 466 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 3888 от 7.11.2011 г. по гр.д. № 1284/2011 г. на Районен съд-Пловдив в атакуваната му част и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Т. Р. Д. против А. Д. С., Д. Р. П. и М. Р. С. иск за делба на дворно място от * кв.м. в [населено място], ул.К. шосе-клон *, съставляващо имот пл. № * по плана на С. индустриална зона-*..
Ответникът по касационната жалба М. Р. С. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а А. Д. С. и Д. Р. П. не са изразили становище.
Искът за делба е основан на твърденията, че процесните имоти са придобити по време на брака на А. Д. С. и Р. С. С. и след смъртта на последния е възникнала съсобственост между страните. Ответниците са оспорили иска за делба само на дворното място с довод, че по споразумение на страните, същото е владяно само от М. С., а последната е предявила възражение за придобивна давност. Първоинстанционният съд е приел възражението по давност за неоснователно, тъй като с оглед противоречието в свидетелските показания /на ангажираните от ищцата свидетели, че М. Р. владее имота от 3-4 години и на ангажираните от последната свидетели, че го владее повече от 10 г., тъй като се знаело, че имота е за нея/ не е проведено пълно и главно доказване, че фактическата власт е упражнявана с намерение да се свои имота. В. съд е приел, че в правомощията на съда е преценката на по-убедителните доказателства на базата на което и мотивирането на тези от тях, на които съдът дава вяра и кредитира, вкл. показанията на лица от кръга, визиран в разпоредбата на чл.172 ГПК. Анализирайки показанията на свидетелите Пловдивския окръжен съд е кредитирал тези на А. В., Д. Г. и Х. В., които безпротиворечиво поддържат, че е съществувало общо съгласие и волята на наследодателя имотът да остане на М. С., което създало и такава нагласа у нея, поради което след смъртта на наследодателя се установила да живее в имота и е там повече от 12 години, като не се е чувало някоя от сестрите или майка й, които ходили на гости да имат претенции за този имот, до периода непосредствено преди завеждане на делото, когато претенциите на ищцата били отблъснати. Противоречивите на тези показания на свидетелката К. С. не са кредитирани, тъй като макар да е в еднаква степен на родство със страните, поддържа по-близки отношения единствено с ищцата, а свидетелят Г. Д. се явява съпруг на ищцата, с оглед на което и при отчитане на неговата нормална заинтересованост, поради което депозираните аналогични на св.К. С. обстоятелства, заедно с последните не са кредитирани на основание чл.172 ГПК. По тези съображения е прието за установено, че М. С. е ползвала непрекъснато и необезпокоявано от другите страни имота, липсват данни за прекъсване на давността, поради което са доказани обективния и субективния елемент от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС.
К. Т. Д. поставя въпросът при прилагането на чл.79, ал.1 ЗС по отношение на наследниците на наследствен недвижим имот, трябва ли задължително да се изследва наличието не само на придобивна давност, произтичаща от непрекъснато десетгодишно владение на имота, но и на вида и характера на владението, т.е. дали е налице изменение на основанието на владението в такова „само за себе си” и по какъв начин следва да бъде проявено това, по който въпрос счита, че са налице и трите хипотези по т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Тълкуване по поставения въпрос е дадено в Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по тълк.дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, според което независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. В мотивите е прието, че упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Последващо манифестиране промяна в намерението не е необходимо и когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на останалите.
В случая мотивите на въззивният съд са, че М. С. е установила фактическа власт върху имота със съзнанието, че този имот е за нея по волята на наследодателя и със съгласието на останалите сънаследници за това, т.е. фактическата власт е установена за себе си като владение, включително и на идеалните части на останалите сънаследници, поради което не е било необходимо последващо манифестиране на промяна в намерението. Това приложение на материалния закон изцяло съответства на дадените задължителни указания в посоченото тълкувателно решение.
След като по поставения въпрос е постановено тълкувателно решение, с което е уеднаквена съдебната практика и въззивното решение не му противоречи, то не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 589 от 6.04.2012 г., постановено по гр.д. № 466 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: