О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№106
гр.София, 01.04.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1939/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. М. Ю., Ф. Х. А. и Х. Х. А., и тримата от [населено място], Хасковска област, са подали касационна жалба вх.№ 728 от 21.01.2013 год. срещу въззивното решение № 283 от 19.12.2012 год. по в.гр.дело № 663/2012 год. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 489 от 18.07.2012 год. по гр.дело № 2546/2011 год. на Хасковския районен съд. С последното е отхвърлен предявения от касаторите срещу С. А. М., А. А. С. и Ю. А. Н. установителен иск за собственост на лозе с площ * дка, пета категория, в м.”Р.”, имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], Хасковска област, ЕКАТТЕ *.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон – чл.69, чл.81 ЗС и чл.116 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с решение № 91 от 02.07.2010 год. по т.дело № 713/2009 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и определение № 15 от 07.01.2010 год. по гр.дело № 1152/2009 год. на ВКС, І г.о.
Ответниците по касация са на становище, че жалбата е процесуално недопустима предвид чл.280, ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК поради следните съображения:
Съгласно удостоверение изх.№ ДО 001078 от 13.10.2011 год. на [община] /л.22 от гр.дело № 2546/2011 год. на РС-Хасково/, данъчната оценка на процесния земеделски имот № *-лозе от * кв.м. в [населено място], Хасковска област възлиза на 2 007,17 лева.
Тъй като предмет на установителния иск е правото на собственост върху недвижим имот, цената му се определя съобразно чл.69, ал.1, т.2, предл.първо ГПК върху данъчната му оценка, равняваща се на 2 007,17 лева.
Следователно, цената на иска е под 5 000 лева. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./ предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. При всички производства, по които е постановено въззивно решение с цена на иска, която не надхвърля определения в чл.280, ал.2 ГПК минимум, касационният контрол е изключен, тъй като по изричното разпореждане на закона производството по такъв спор е двуинстанционно.
Касационната жалба е подадена на 21.01.2013 год. при действието на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията след изменението на същата разпоредба /ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/. Меродавна е цената на иска към момента на предявяването му пред първоинстанционния съд /в случая исковата молба е подадена на 15.08.2011 год./, като съгласно чл.70, ал.1, изр.второ ГПК, въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случая, този въпрос е бил разрешен окончателно преди първото заседание в първоинстанционния съд и не подлежи на преразглеждане. Върху посочената по-горе цена на иска е била внесена и дължимата държавна такса в минималния размер съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 50 лева/тримата ищци са внесли общо 150 лева/.
Предвид на това, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК и да прекрати като недопустимо образуваното въз основа на нея производство.
К. следва да бъдат осъдени да заплатят на С. А. М. и на А. А. С. по 160 лева на всяка от двете, разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство съгласно договорите за правна защита и съдействие, съответно от 28.02.2013 год. и от 01.03.2013 год. В полза на Ю. А. Н. не следва да се присъждат разноски, тъй като договорът за правна защита и съдействие от 01.03.2013 год. не съдържа данни, че договореното с него адвокатско възнаграждение е било реално заплатено от страната на процесуалния й представител.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 728 от 21.01.2013 год. на Г. М. Ю., Ф. Х. А. и Х. Х. А., срещу решение № 283 от 19.12.2012 год. по в.гр.дело № 663/2012 год. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1939/2013 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Осъжда Г. М. Ю., ЕГН [ЕГН], Ф. Х. А., ЕГН [ЕГН] и Х. Х. А., ЕГН [ЕГН], и тримата от [населено място], обл.Хасковска, да заплатят на С. А. М. и на А. А. С. общо 160/сто и шестдесет/ лева на всяка от двете, разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/