О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1025
София, 28.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 645 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма],[населено място] против решение от 14.10.2009 г., постановено по гр.д. № 278 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е обезсилено решение от 30.10.2008 г. на Районен съд-Монтана в частта, с която е разгледан предявения от [фирма],[населено място] против „Е. т. 04”,[населено място] установителен иск за собственост на недвижим имот – стопански двор в[населено място], обл.М. с площ от 15114 кв.м. и е прекратено съдебното производство в тази част.
Ответникът по касационната жалба „Е. т. 04”,[населено място] оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
[фирма],[населено място] е предявил против О. служба земеделие-Г. Д., [община], Министъра на регионалното развитие и „Е. т. 04”,[населено място] установителен иск за собственост на посочения имот. Правният интерес от иска спрямо ответното търговско дружество е обоснован с твърдението, че същото оспорва правото им на собственост, като позовавайки се на скица, дадена им от [община] е прекратило сключените между двете дружества два предварителни договори за продажба, по причини, че ищцовото дружество не е собственик на 15114 кв.м., а на 11776 кв.м. и че останалата част заедно с подобренията не била негова собственост, като предявило претенции за връщане на даденото по договорите капаро. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр.д. № 1708/2004 г. предварителния договор между страните е развален, гражданските правоотношения между тях са прекратени, поради което ответното дружество с нищо не застрашава или смущава правото на собственост на ищеца върху процесния имот, поради което за последния липсва правен интерес да води иска срещу този ответник.
Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Счита, че по въпросът дали предварителният договор между страните е развален с решението по гр.д. № 1708/2004 г. или с него само са решени последиците от извънсъдебното разваляне, въззивното решение противоречи на практиката на ВКС и теорията на правото. Поставеният въпрос е изцяло неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд, че е отпаднала облигационната връзка между страните и ответното дружество не смущава правото на собственост на ищеца, а и липсва представена или посочена съдебна практика, попадаща в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е обосновано с твърдението, че влязлото в сила първоинстанционно решение, с което установителният иск за собственост е уважен спрямо останалите ответници / О. служба земеделие-Г. Д., [община], Министъра на регионалното развитие/ противоречи на решението по гр.д. № 1708/2004 г. на СГС, с което [фирма] е осъдено да върне на [фирма] полученото капаро в двоен размер, тъй като имотът, чиято продажба е с по-малка площ, поради което е счетено, че извънсъдебното разваляне на предварителния договор е основателно. Дори да се приеме, че е налице противоречиво разрешен въпрос дали ищецът е собственик на имот от 11776 кв.м. или на имот от 15114 кв.м., то по този въпрос въззивният съд не е формирал изводи и същият е неотносим към изложените съображения за липса на правен интерес от иска
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.10.2009 г., постановено по гр.д. № 278 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Монтана.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: