О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1144
[населено място], 02.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1078 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 116 от 16.03.2010г. постановено по гр.д. № 9/2010г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение №196 от 02.10.2009г. на Л. районен съд по гр.д. № 524/2005г., с което са уважени исковете по чл. 108 и 109 ЗС на [фирма] от[населено място] против В. Б. К. и вместо това е осъден В. Б. К. да преустанови преченето за упражняване правото на собственост на И. П. К. върху складово помещение с площ 9 кв.м. пред „кафе-аперитив”, обособена част от масивна двуетажна административна сграда в[населено място] на [улица], на първия етаж, като отвори вход в западната преградна стена и премести изградената от него преградна стена от северната страна на помещението, съгласно площта, описана в нотариален акт за покупко-продажба № 39, т.4, нот.д. № 333/2000г. на нотариус Х. К.. Също така на основание чл. 108 ЗС е осъден В. Б. К. да предаде на И. П. К. като правоприемник на [фирма] владението върху 0,86 кв.м. от посоченото помещение, цялото с площ 9 кв.м. С решението е обезсилено решението на Л. районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от В. Б. К. инцидентен установителен иск по чл. 26, ал.1 ЗЗД и е прекратено производството по делото в тази част. Оставено е в сила решението на Л. районен съд в останалата му част.
Жалбоподателят В. Б. К. поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и при непълно обсъждане на доказателствата. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се позовава на т.1 и 2 от визираната разпоредба. Счита, че въззивният съд е прекратил производството по предявения инцидентен установителен иск в противоречие с трайно установената практика по чл. 118 ГПК/отм./ Сочи няколко съдебни решения и определения, които обаче не представя.
Ответникът по жалбата [фирма], третото лице – помагач И. П. К. и заинтересованата страна [община] не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да се произнесе по наведеното основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по обективно съединени искове по чл. 109 ЗС, чл. 108 ЗС и чл. 45 и чл. 86 ЗЗД, предявени от [фирма] против В. Б. К.. Ищецът поддържа, че е собственик на складово помещение пред кафе-аперитив, с площ 9 кв.м. на първия етаж на административната сграда в парцел ІІ-218 в кв. 49 по плана на[населено място], което е придобил с договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт през 2000г. Ответникът е навлязъл в собствеността на ищеца, изградил е преградна стена и е намалил площта на обекта като същевременно е затворил входа му. Предявен е от ответника против ищеца инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за нищожност на договор от 22.10.1999г. за продажба чрез търг на складовото помещение с площ 9 кв.м., сключен между ищеца [фирма] и [фирма], както и на договора за продажба, сключен между същите страни с нотариален акт № 39, т.ІV, д.№ 333 от 15.05.2000г. на нотариус Хр. К.. Предявяването на инцидентния иск е станало след като първоначалното първоинстанционно решение е било отменено от въззивната инстанция и делото е върнато за ново разглеждане на Л. районен съд. Преди това ответникът К. е образувал самостоятелно производство по чл. 26 ЗЗД за нищожност на договора от 22.10.1999г. и нотариалния акт, което обаче е било прекратено поради недопустимост. В производството по настоящия иск е привлечен като трето лице-помагач И. П. К., който е закупил имота от ищеца в хода на делото.
За да уважи исковете по чл. 108 и 109 ЗС съдът е приел, че ищецът е собственик на помещението от 9 кв.м. закупено на търг, а ответникът /който е собственик на съседно помещение – склад към кафе-аперитив, също закупено на търг по-рано/ е извършил действия, с които пречи на упражняването на собствеността, а именно: изградил е на източната страна на склада тухлена преградна стена, с която отнема 0,86 кв.м. от площта и е зазидал входа от западната страна с тухлена стена. Тези обстоятелства са установени от приетата техническа експертиза. Същевременно съдът е изложил съображения, че след прехвърлянето на имота, осъществено по време на процеса, ищецът има качеството на процесуален субституент и следователно трябва да иска уважаване на исковете в полза на новия носител на вещното право. Поради това е постановил решението по исковете по чл. 109 и 108 ЗС спрямо приобретателя на имота И. П. К..
По отношение на инцидентния иск съдът е изложил съображения за недопустимост на разглеждането му, тъй като е предявен извън визирания в чл. 118 ГПК/отм./ срок – приключване на устните състезания в първата инстанция. Както бе посочено по-горе този иск е предявен при повторно разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Именно по тези съображения решението на първата инстанция по инцидентния иск е обезсилено и делото в тази част прекратено.
В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК касаторът се позовава на разрешаване на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата, без да е формулирал този въпрос. Единствените конкретни доводи касаят прекратяването на производството по предявения инцидентен установителен иск и сочат решения на ВКС, които не са представени. Съгласно разясненията, дадени в ТРОСГКТК № 1/2009г., непосочването на правен въпрос, който е разгледан от съда и е обусловил крайните му изводи, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Изтъкнатите от касатора съображения имат характер на касационни основания – те са оплаквания срещу неправилността на решението и то само в частта му, с която е оставен без разглеждане инцидентния установителен иск. Касаторът не се позовава на постановления на пленума на ВС, на тълкувателни решения на ОСГК, ОСТК или ОСГКТК, както и на решения по чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер и формират съдържанието на понятието практика на ВКС по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Ето защо това основание не е налице. Що се отнася до хипотезата на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК то при извършеното от съда издирване на цитираните в изложението решения на състави на ВКС се установи, че те са неотносими към спора. В тези производства е допуснат и е разгледан инцидентен установителен иск и това е единственото общо с настоящия казус. Липсва разрешаване на някакъв значим за тези дела и за настоящето общ материалноправен или процесуалноправен въпрос, какъвто има предвид чл. 280, ал.1 ГПК.
При това положение, след като не са налице общото и допълнителните основания по чл. 280, ал.1 ГПК, то не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 116 от 16.03.2010г. постановено по гр.д. № 9/2010г. на Плевенски окръжен съд по касационната жалба на В. Б. К. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.