О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№208
София, 28.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1254 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, против решение от 19.03.2010 г., постановено по гр.д. № 680 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е отменено решение от 20.06.2003 г. на Районен съд-Дупница по гр.д. № 94/2002 г. и е постановено друго за признаване за установено по отношение на Държавата, че С. „С. на българските автомобилисти”,[населено място] е собственик на дворно място с площ от 10 500 кв.м., съставляващо парцел ІІ, кв.379 по плана на[населено място], заедно с построените в него сграда-учебен център и сграда-технически център и същото решение е оставено в сила в частта за отхвърляне на предявените от Държавата против С. „С. на б. а.”,[населено място] ревандикационен иск по отношение на същия недвижим имот и иска за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода 9.04.1998 г. – 17.06.2002 г. и Държавата е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 5325.99 лв.
Ответникът по жалбата С. „С. на б. а.”,[населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира направените разноски.
Искът е основан на твърденията, че имотът е придобит от сдружението по реда на чл.15 и сл. ЗС, евентуално въз основа на придобивна давност /уточнение на исковата молба в изпълнение указанията по решение № 770/16.10.2009 г. по гр.д. № 1422/2008 г., ВКС, ІІ г.о./. Съдът е приел, че е осъществен фактическия състав на чл.15 от ЗС, като със заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет е отстъпено право на строеж върху държавна земя – заповед от 31.03.1990 г., с която е одобрено безвъзмездно преотреждане на терена за С., а в впоследствие ищецът със собствени средства и за свои нужди е изградила сградите. Осъществен е косвен съдебен контрол на влязлото в сила наказателно постановление № І-1 от 25.02.1992 г. за отнемане в полза на държавата на незаконен строеж и е прието, че констатацията за незаконност на строителството не отговаря на обективната истина, тъй като представените по делото доказателства установяват, че осъщественият строеж е законен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочено, че съдът се е произнесъл по материално правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно: не е спазил задължителните указания в предходното касационно решение № 770/16.10.2009 г. по гр.д. № 1422/2008 г., ВКС, ІІ г.о., ако ищецът се позове на придобиването на имота въз основа на давностно владение, да се разгледа иска за собственост само на тома основание, като се вземе предвид разпоредбите на чл.86 ЗС, чл.7 ЗДС и § 1 ЗД ЗС, както и че следвайки задължителните указания по т.2 на същото решение въззивният съд неправилно е тълкувал доказателствата и неправилно е приложил материалния закон. Посочените твърдения, с които се изчерпват доводите в изложението са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК: съществено процесуално нарушение, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, въз основа на които се преценява законосъобразността на въззивното решение, но които са неотносими в производството по чл.288 ГПК. Липсва формулиран правен въпрос или обосновка, относима към някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Касаторът следва да възстанови на ответника по жалбата направените в настоящото производство разноски в размер на 982.50 лв., представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство от един от двамата упълномощени адвокати.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.03.2010 г., постановено по гр.д. № 680 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството да заплати на С. „С. на б. а.“,[населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на 982.50 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: